Решение № 3657 от 01.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12178/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), чрез процесуален представител, срещу решение № 7518 от 02.10.2025 г., постановено по адм. д. № 1264/2025 г. по описа на Административен съд (АС) – Хасково. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по агроекологичните и/или биологичните интервенции, включени в стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 г., за кампания 2023, с изх. № 02-260-6500/2182 от 11.04.2025 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – отменително основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения в подкрепа на доводите си, че съдът е постановил решението при неизяснена фактическа обстановка, в противоречие с чл. 170 и чл. 171 АПК. Твърди, че противно на изложеното от съда, уведомителното писмо е мотивирано и законосъобразно. Счита, че съдът неправилно е приел, че липсват доказателства за извършени проверки, като не е съобразил, че в конкретния случай проверките се извършват от дирекциите на националните паркове, които служебно изпращат резултатите си до Разплащателната агенция. Иска обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на К. К.. Претендира разноски, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатското възнаграждение. Ответникът - К. В. К., чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Подадена и е частна жалба от К. В. К., чрез процесуален представител, срещу определение № 7823 от 22.10.2025 г., постановено по адм. д. № 1264/2025 г. по описа на АС-Хасково, с което е оставено без уважение искане вх. № 11670/09.10.2025г., подадено от К. В. К., за изменение на Решение № 7518/02.10.2025 г., постановено по адм. дело № 1264/2025 г. по описа на АС – Хасково, в частта за разноските. Частният жалбоподател излага подробни съображения за неправилност на обжалваното определение, като иска същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което решение № 7518 от 02.10.2025 г., постановено по адм. д. № 1264/2025 г. по описа на АС – Хасково, в частта на разноските, бъде изменено, като ДФЗ бъде осъден да заплати пълния размер на сторените разноски. Не претендира разноски. Ответникът по частната жалба - изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, не изразява становище по частната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната и частна жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по агроекологичните и/или биологичните интервенции, включени в стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 г., за кампания 2023, с изх. № 02-260-6500/2182 от 11.04.2025г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Съдът е установил от фактическа страна, че с общо заявление с вх. № 20015473/26.05.2023 г., УИН [номер], с УРН [номер], К. В. К. е заявила за подпомагане за кампания 2023 г. различни интервенции за подпомагане, сред които и Основно подпомагане на доходите за устойчивост (ОПДУ), Допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост (ДП-ОПДУ), Обвързано с производството подпомагане за месодайни крави (МеК), Обвързано с производството подпомагане на доходите за протеинови култури (ИПК), Еко схема за биологично земеделие (селскостопански животни) – (Еко-БЖ), Еко схема за поддържане и подобряване на биологичното разнообразие и екологичната инфраструктура (Еко-БРЕИ), Преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството (ПНДЖ 1), Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм) – (Паша), като в табличен вид са посочени парцелите, които са били използвани през 2022 г. и ще се използват през 2023г., в землищата на Златоустово, Радул и Самоков, със съответните земеделски култури на тях (по кодове), както и отглежданите животни (говеда) през 2022 г. и през 2023 г. в животновъден обект №: 1690720009 (6486-0038). Попълнено е и Приложение за кандидати по агроекологичните интервенции 2023 – Заявление за подпомагане и заявление за плащане, за направление Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм) (тригодишен ангажимент). На 11.04.2025 г. е издадено процесното УП изх. № 02-260-6500/2182 от 11.04.2025 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което е отказано финансово подпомагане на земеделския производител по интервенция Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм) – (Паша), в размер на 44791. 79 лв., съответно оторизираната сума е 0 лв. Съдът подробно е възпроизвел в решението съдържанието на писмото. Посочил е, че видно от Таблица 3 от УП, исканата сума е 44791.79 лв. (ред 7), изчислената сума след налагане на санкция за наддеклариране е 43213.22 лв. (ред 17), сумата на намаление за неспазени изисквания за управление е 43213.22 лв. (ред 21), съответно оторизираната сума е 0 лв. Въз основа на така установените факти съдът от правна страна е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при неспазване на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК – административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд подробно е изследвал и изяснил фактическата обстановка по делото, обсъдил е доказателствата, както и относимата правна уредба и правилно е отменил оспореното пред него уведомително писмо. Направените от него изводи напълно се споделят от настоящия касационен състав, като в условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК препраща към тях. Правилно съдът е достигнал до извод, че в уведомителното писмо не се съдържат конкретни фактически и правни съображения, от които да стане ясно как точно е извършено изчислението на финансовото подпомагане по интервенция „Традиционни практики за сезонна паша“ (пасторализъм) и по какви точно причини е прието, че следва да бъде оторизирана и съответно изплатена сума в размер на 0 лв. Изискването за мотивиране на отказа от финансиране се изразява в посочване на фактически и правни основания, от които административният орган черпи правомощието си да издаде отказа. Правилно съдът е посочил, че липсата на мотиви препятства проверката за законосъобразност. По отношение отказа от финансиране по дейността АЕИ 7.1. не са посочени конкретни обстоятелства, освен принципни обяснения относно начина на оформяне и съдържанието на таблиците. В таблица 3, неразделна част от оспореното уведомително писмо е посочено, че има неспазени изисквания по управление съгласно Приложение №12 към чл. 95, ал. 2 от Наредба №10 от 27.06.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите в областта на околната среда и климата и хуманно отношение към животните, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 г. (Наредба №10 от 27.06.2023 г.), съответно от таблица 3.4. се установява, че става въпрос за неспазване на изискванията, режимите и нормите на натоварване на пасищата, определени в плановете за управление и одобрени от компетентните органи. Съгласно чл. 95, ал. 2 от Наредба №10 от 27.06.2023 г. въз основа на резултатите от извършените проверки и оценката по чл. 85, ал. 1 ДФЗ може да предложи промени в процентите на намаления съгласно приложение № 12. Съгласно чл. 85, ал. 1 от Наредба №10 от 27.06.2023 г., Държавен фонд „Земеделие“ извършва ежегодна оценка на резултатите от административните проверки и проверките на място, за да се установи дали някои констатирани проблеми или несъответствия могат да породят риск за други подобни операции или интервенции, бенефициери или други органи или административни структури и контролни органи. В конкретния случай нито от текстовата, нито от табличната част на административния акт, могат да се извлекат мотиви, съдържащи фактическите основания за отказа. Мотиви не се съдържат и в друг издаден от административния орган документ, липсва и препращане към други документи, част от административната преписка. При липсата на такива, обосновано първоинстанционният съд приема, че уведомителното писмо, предмет на контрол, не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК относно формата на тази категория актове, което е основание за отмяна на издадения административен акт. Не се споделят възраженията, изложени в касационната жалба. Правилно АС-Хасково е приел, че по делото не са представени доказателства, от които да се установява извършването на проверки от националните паркове и/или проверки на място, липсва контролен лист или друго уведомително писмо, в които да са конкретизирани изискванията по управление, които не са спазени от кандидата. В случая липсата на ясно посочване кои точно приложими материалноправни разпоредби административният орган е приел за нарушени, представлява съществен порок на оспорения административен акт. Обосновано съдът от първата инстанция приема, че посочването на данните за констатираните нарушения на изискванията по управление са предоставени съгласно чл. 64 от Наредба №10 от 27.06.2023 г., но това не освобождава административния орган от задължението да изложи в оспорения акт ясно и конкретно фактите, въз основа на които е обективирал изводите си. Тази липса на конкретизация води до невъзможност да се изведе както фактическото, така и правното основание на оспорения акт, което от своя страна препятства ефективното упражняване на правото на защита на адресата му и възпрепятства съдебния контрол за законосъобразност, както правилно е отчел първоинстанционният съд. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че са изложени мотиви в подкрепа на направените от съда изводи, при неизяснена фактическа обстановка. Съгласно чл. 172 „а“, ал. 2 АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. В обжалваното решение подробно е описана установената от съда фактическа обстановка, която се подкрепя от събраните по делото доказателства, които са обсъдени в тяхната съвкупност. Въз основа на установените факти, съдът е извел и правните си изводи, противно на изложеното в касационната жалба. Касационните основания за необоснованост на решението са неоснователни. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, правилно ги е анализирал и не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са логични, последователни и изградени върху правилен анализ на събраните доказателства. По изложените съображения, решението следва да бъде оставено в сила, при отсъствие на пороците, посочени от касатора като отменителни основания. По частната жалба: Частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение е оставено без уважение искане вх. № 11670/09.10.2025г., подадено от К. В. К., за изменение на Решение № 7518/02.10.2025 г., постановено по адм. дело № 1264/2025 г. по описа на АС – Хасково, в частта за разноските. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че административните дела, образувани по оспорване на административни актове, издадени по приложение на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), са без определен материален интерес, защото предмет на производството е законосъобразността на административния акт, а не материалното право, което е отречено/признато с него. Определението е правилно. Съдът правилно е приел, че спорът по делата, образувани при обжалване на актовете, издавани от ДФ „Земеделие“, с които се отказва подпомагане по заявленията на земеделските производители, по реда и на основание чл. 41 и сл. от Закона за подпомагане на земеделските производители, не е с определен материален интерес. В тези случаи съдът решава въпроса за законосъобразността на обжалвания акт, като при отмяна връща административната преписка за решаване по същество на административния орган. Поради това съдът правилно е приел, че минималният размер на адвокатското възнаграждение се определя по правилото на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (сега за възнаграждения за адвокатска работа), според което за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес за делата по Закона за подпомагане на земеделските производители, в приложимата редакция, е 800 лева. Правилно съдът е преценил като основателно възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и е приел, че договореното и платено такова в размер на 4 200 лева е прекомерно, тъй като делото не се отличава със съществена фактическа и правна сложност. Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд е оставил без уважение искане вх. № 11670/09.10.2025г., подадено от К. В. К., за изменение на Решение № 7518/02.10.2025 г., постановено по адм. дело № 1264/2025 г. по описа на АС – Хасково, в частта за разноските, поради което определението следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответникът претендира заплащане на разноски, но такива не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства за извършването им. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение