Определение № 249 от 15.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4967/2021 г.

Производство по чл.248, ал.1 и чл.250 ГПК. С молба вх.№ 4851/06.06.2022 г. /изпратена на 03.06.2022 г. в 17:33:40 ч./ на В. И. В. и И. И. В., двамата чрез адвокат Д. Р. от АК-Шумен, е поискано да бъде изменено определение № 346 от 03.05.2022 г. по гр.д.№ 4967/2021 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.288 ГПК, в частта му за разноските. В молбата са изложени съображения за прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК на договорения и заплатен адвокатски хонорар в размер на 3000 лева, както и че не се дължи възнаграждение по евентуалния иск, а съгласно чл.9, ал.3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за изготвяне на отговор по касационна жалба без явяване в съдебно заседание възнаграждението е 3/4 от възнаграждението по чл.7 или 8, но не по-малко от 500 лева. От ответната страна по молбите за допълване и изменение Г. А. Г., чрез адвокат Н. А. от АК-Варна, не е подаден писмен отговор. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че молбата за изменение на съдебния акт в частта за разноските е подадена от процесуално легитимирана страна и в срока по чл.248, ал.1, вр.чл.62, ал.2 ГПК, поради което е редовна и допустима. Разгледана по същество молбата за изменение на определението в частта му за разноските е неоснователна. С определение № 346 от 03.05.2022 г. по делото, постановено по реда на чл.288 ГПК, В. И. В. и И. И. В. са осъдени да заплатят на Г. А. Г. сторените разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 3000 лева по договор за правна защита и съдействие от 29.11.2021 г. С молбата от 06.06.2022 г., ищците са поискали изменение на определението в частта му за разноските, поради прекомерност и недължимост на възнаграждение по иска за връщане на даденото на отпаднало основание. Настоящият състав счита, че не са налице предпоставките на чл.78, ал.5 ГПК поради следните съображения: Минималният размер на възнаграждението, който страната следва да заплати за възложена от нея адвокатска услуга е установен с Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а уговарянето и изплащането на възнаграждение над този размер само по себе си не е основание да се приеме, че е прекомерно. Съгласно дадените разяснения в т.3 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. В конкретния случай, сложността на делото произтича от установяване на фактическите обстоятелства, въз основа на които се твърди, че е налице основание да бъде развален сключения договор за покупко-продажба с нот.акт № 127 от 10.04.2003 г. При преценката на подробно изложените мотиви и даденото разрешение на правните въпроси в писмения отговор, с оглед особеностите на случая, не може да се изведе несъответствие между положените усилия на защитата при упражняване на процесуалните права на ответника по касационната жалба на двамата касатори и размера на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение. Без значение е дали съображенията в писмения отговор са приети за основателни от съда, тъй като е от значение единствено дали е било взето отношение по всички поставени правни въпроси в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване. Делото е с материален интерес от 46 223,40 лева, поради което за изготвяне на отговор на касационната жалба по всеки иск се дължи минимално възнаграждение за един адвокат в размер на 1437,75 лева. В случая, ответницата е заплатила общо 3000 лева, което с оглед изложеното по-горе следва да се приеме, че не е прекомерно. Предвид изложените съображения, настоящият състав на ВКС приема, че платеното от Г. А. Г. адвокатско възнаграждение в размер на общо 3000 лева по договор за правна защита и съдействие от 29.11.2021 г. е съобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото, с оглед на което направеното възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно, а молбата по чл.248, ал.1 ГПК, следва да бъде отхвърлена като неоснователна. По делото е постъпила и молба вх.№ 4852/06.06.2022 г. /изпратена на 03.06.2022 г. в 17:30:03 ч./ от В. И. В. и И. И. В., двамата чрез адвокат Д. Р. от АК-Шумен, с която е поискано да се допълни определението на съда по реда на чл.250 ГПК, с твърдения, че липсва произнасяне по оплакването за недопустимост на въззивното решение в частта, с която са отхвърлени исковете на ищците за връщане на даденото по договора на отпаднало основание. Молбата за допълване е подадена от процесуално легитимирана страна и в срока по чл.250, вр. с чл.62, ал.2 ГПК, поради което е редовна и допустима, но също е неоснователна поради следното: Делото е образувано по касационна жалба на ищците В. И. В. и И. И. В., двамата чрез адвокат Д. Р. от АК-Шумен, срещу решение № 1339/27.07.2021 г. по гр.д.№ 1417/2021 г. на Окръжен съд Варна, с което се потвърждава решението по гр.д.№ 20719/2019 г. на Районен съд Варна за отхвърляне на исковете против Г. А. Г., на основание чл.87, ал.3 и чл.34 ЗЗД, за разваляне на договора за покупко-продажба на недвижим имот с нот.акт № 127/10.04.2003 г. сключен между наследодателя на ищците М. И. И., поч.на 16.11.2010 г. и ответницата Г. А. Г.. В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост на въззивното решение поради нарушаване на правилата на родовата подсъдност и произнасяне по предявения иск за връщане на даденото на отпаднало основание, с твърдения, че е бил предявен като евентуален иск. С определение № 346/03.05.2022 г. по делото, постановено по реда на чл.288 ГПК, ВКС, ІV г.о. отхвърля изцяло доводите за недопустимост на въззивното решение, като е приел, че съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила за разглеждане на делото. С исковата молба са предявени са обективно съединени искове, но разглеждането им не е под условие – съдът да се произнесе, ако главният иск бъде отхвърлен т.е. при условията на евентуалност. Разглеждането на евентуалния иск следва да е обвързано от неуважаването на главния иск, а не както в случая – основателността на иска за разваляне на договора да е предпоставка за уважаването на иска за връщане на даденото по този договор. Ето защо, възивният съд не се е произнесъл недопустимо, а молбата за допълване в този смисъл е неоснователна. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение