Определение № 8692 от 21.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7894/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от „Римея“ ЕООД срещу Определение №28905 от 17.07.2026 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. дело №8774/2026 г. С определението е отхвърлено искането на „Римея“ ЕООД за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 26-4332-003177 от 25.06.2026 г. на инспектор в отдел „Пътна полиция“ (ПП) към Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице без да е правоспособен водач (загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4 ЗДвП) за срок от 6 месеца. Частният жалбоподател - „Римея“ ЕООД счита, че определението е неправилно. Излага, че в определението си съдът е посочил, че няма данни водачът да е с възстановена правоспособност, респективно, че може да управлява автомобила, но не е съобразил, че автомобилът е собственост на юридическо лице, което разполага с други назначени шофьори с валидни свидетелства за управление, а също така има право да назначи и нови служители на същата длъжност. Съдът е посочил, че дружеството разполага с други моторни превозни средства, но не е съобразил, че те са с различна товароносимост, габарити и предназначение. Процесният товарен автомобил Opel Vivaro с per. № [рег. номер] е малък, изключително маневрен и специализиран за превоз на стоки с малък обем в градски условия. Икономически и логистично необосновано е стока с малък обем и тегло да се товари в по-големите бусове от автопарка, които са неподходящи за градски условия и ограничен достъп. Принудителното извеждане от експлоатация на дадено превозно средство изключва възможността за оперативен буфер и лишава дружеството от оперативна гъвкавост. Процесното МПС е фабрично/допълнително сертифицирано за работа с природен газ (метан). Търговското дружество поддържа оперативна дейност, свързана с регулярни месечни разходи за наеми и поддръжка. Принудителното спиране от движение на метановия бус и транспортирането на дребни градски пратки с големите превозни средства от автопарка (задвижвани от далеч по-скъпи горива) генерира драстично по-високи оперативни разходи. Това унищожава търговския марж и води до срив в рентабилността и конкурентоспособността на фирмата. Натрупването на тези прекомерни разходи представлява пряка, реална и трудно поправима финансова вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. В случай, че предварителното изпълнение на мярката не бъде спряно, автомобилът остава без валиден годишен технически преглед (ГТП) след 03.10.2026 г., което го прави технически неизряден по смисъла на ЗДвП. При евентуално връщане на табелите автомобилът няма да има право да се придвижи на собствен ход до пункт за ГТП. Това ще принуди дружеството да направи допълнителни, неоправдани разходи за специализиран транспорт (пътна помощ) за транспортиране на автомобила, което е пряк резултат от постановената мярка и представлява допълнителна трудно поправима финансова вреда. Нарушен е принципът на съразмерност, тъй като нарушението е извършено през 2024 г., а заповедта е издадена през 2026 г. Предвид изложеното, прави искане определението да бъде отменено. Ответникът – инспектор в отдел „Пътна полиция“ към Столична дирекция на вътрешните работи не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение АССГ е отхвърлил искането на „Римея“ ЕООД за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 26-4332-003177 от 25.06.2026 г. на инспектор в отдел ПП към СДВР, с която е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице без да е правоспособен водач (загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4 ЗДвП) за срок от 6 месеца. За да постанови определението си съдът е анализирал разпоредбите на чл. 171, ал. 1 и чл. 172, ал. 6 ЗДвП, както и на чл. 166, ал. 2 и 4 АПК. Приел е, че в случая не е доказано настъпването на значителни или трудно поправими вреди. Посочил е, че жалбоподателят твърди, че предварителното изпълнение на процесната заповед би затруднило неговата дейност, тъй като автомобилът извършва доставки по договори с контрагенти. Счел е, че този довод не обосновава автоматично наличието на значителна или трудно поправима вреда, произтичаща от предварителното изпълнение на заповедта. Посочил е, че от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства за поети от дружеството договорни задължения, техния предмет, размер и срок за изпълнение, нито за наличието на други автомобили на фирмата, които могат да изпълнят тези задължения. В жалбата се говори за автопарк, което означава, че това не е единственият автомобил на дружеството, респ. съществуват и други възможности то да продължи търговската си дейност. Не се установява и възникването на нови факти и обстоятелства, доколкото няма данни водачът да е с възстановена правоспособност, респ. да може да управлява автомобила. Предвид изложеното съдът е счел, че искането за спиране на предварителното изпълнение на ПАМ е неоснователно и го е отхвърлил. Определението е правилно. Оспорената Заповед № 26-4332-003177 от 25.06.2026 г. издадена от инспектор в отдел ПП към СДВР, с която е приложена ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП, подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП. Безспорно е, че предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт въздейства пряко и непосредствено върху правата и законните интереси на адресата на акта, тъй като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Безспорно е също, че това изпълнение, доколкото актът не е влязъл в сила и не е станал окончателен, винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност законодателят в определени случаи е разпоредил изрично в правната норма, че обжалването няма суспензивен ефект. Какви са били мотивите му за изключението от установения общ принцип на суспензивен ефект на жалбата е ирелевантно, тъй като те нямат отношение към възможността съдът да спре предварителното изпълнение. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В случая от страна на „Римея“ ЕООД се твърди, че за дружеството ще настъпят вреди предвид невъзможността да ползва процесния автомобил за търговската си дейност. Твърди се, че с автомобила се извършват ежедневни доставки на стоки с малък обем, за които са неподходящи по-големите бусове от автопарка на дружеството, но не са представени каквито и да било доказателства в подкрепа на тези твърдения. Твърди се също, че процесното моторно превозно средство (МПС) сертифицирано за работа с природен газ (метан), за разлика от големите превозни средства от автопарка (задвижвани от далеч по-скъпи горива) и генериращи по-високи оперативни разходи, но и за посоченото твърдение не са представени доказателства. Предвид посоченото липсват каквито и да било доказателства за евентуалните вреди, които се твърди, че биха настъпили за дружеството от предварителното изпълнение на заповедта, включително за това че са значителни или трудно поправими. Дори да се приеме, че на „Римея“ ЕООД би се причинила определена имуществена вреда от невъзможността да използва процесното моторно превозно средство за своята дейност, тази вреда не може да бъде квалифицирана като значителна или трудно поправима по смисъла вложен от законодателя. Както е посочено от първоинстанционния съд, като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена. Наред с това от жалбоподателя не се твърди и по делото не се установява евентуалните причинени на дружеството вреди да са в резултат на нови обстоятелства, каквото е изричното изискване на чл. 166, ал. 2, изр. последно АПК, за да се спре изпълнението на акта. Изложеното води до извод, че оспореното в настоящото производство определение не страда от релевираните с частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд,