Определение № 13283 от 06.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10664/2024 г.

Постъпила е частна касационна жалба от адв. С. Каров като пълномощник на В. и А. Д. срещу Определение № 16669 от 12.09.2024 г. по адм. д. № 7880/2024 г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставена без разглеждане жалбата подадена от А. В. Д. срещу отказ за разглеждане срещу Отказ за разглеждане по същество на подаденото от В. Д. заявление № РС-24-145/20.03.2024 г. по чл. 60а от Закона за съдебната власт, обективиран в писмо изх. № 94-В-161/24/02.07.2024 г. на зам. министъра на правосъдието и прекратено съдебното производство в тази част и отхвърлена жалбата на В. Д. срещу Отказ за разглеждане по същество на подаденото от него заявление № РС-24-145/20.03.2024 г. по чл. 60а от Закона за съдебната власт, обективиран в писмо изх. № 94-В-161/24/02.07.2024 г. на зам. министъра на правосъдието.

В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебния акт, поради което се иска неговата отмяна и спорът да бъде разгледан по същество.

Писмено възражение в срока по чл. 232 АПК е депозирано от юриск. Тончева, с което счита частната жалба за неоснователна.

За да се произнесе, Върховният административен съд, в настоящия състав при Шесто отделение, съобрази следното.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С атакуваното определение състав на първоинстанционния съд е споделил изводите в оспореното писмо на Зам. Министър на правосъдието, в което е приет мотив за липса на една от кумулативните предпоставки по чл.60а ал.2 т.1 от ЗСВ, поради което заявлението не подлежи на разглеждане по реда и при условията на Глава трета „а“ от ЗСВ.

Съгласно чл.60а от ЗСВ:

(1) По реда на тази глава се разглеждат заявления на граждани и юридически лица срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с които се нарушава правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

(2) Заявленията по ал. 1 се подават от граждани и юридически лица, които са:

1. страни по приключени граждански, административни и наказателни производства;

2. обвиняеми, пострадали или ощетени юридически лица по прекратени досъдебни производства.

(3) По реда на тази глава се определя и изплаща обезщетение в съответствие с практиката на Европейския съд по правата на човека в размер не повече от 10 000 лв.

(4) Заявленията по ал. 1 се подават в 6-месечен срок от приключване на съответното производство с окончателен акт чрез Инспектората към Висшия съдебен съвет до министъра на правосъдието.

Видно от административната преписка Инспектората към ВСС е констатирал, че досъдебното производство № 31/2020 г. по описа на ОСлО при ОП Бургас е образувано за престъпление по чл. 311, ал. 1 от Наказателния кодекс след сигнал, подаден от адв. Каров като пълномощник на А. и В. Д.. Съдът е възприел в своите правни доводи констатациите на Инспектората, че престъплението по чл. 311, ал. 1 НК е формално и фактическият му състав не включва вредоносен резултат, поради което заявителят В. Д. няма процесуалното качество на пострадал по смисъла на чл. 74, ал. 1 НПК, а оттам - и по смисъла на чл. 60а, ал. 2, т. 2 ЗСВ.

Налице е приключило досъдебно производство производство, което е образувано по сигнал на В. Д., който не бил страна в това производство.

Първоинстанционният административен съд правилно е установил фактическата обстановка по образуваното производство по заявлението на Д., подадено пред Инспектората на ВСС с търсене на обезщетение по специалния административен ред – за бездействия на органите на съдебната власт, с които са нарушени негови права, касаещи разглеждането в разумен срок на досъдебно производство № 31/2020 г. по описа на ОСлО при ОП Бургас.

Заявление за претърпени вреди от продължилото разследване за повече от 5 години и претенция за обезщетение е подадена от А. и В. Д..

Производството по отношение на А. Д. е оставено без разглеждане, т.к. е прието, че той не е страна и пострадал от посоченото досъдебно производство.

Съдът е анализирал фактите и установил, че досъдебното производство е образувано на 26.02.2020г. затова, че на 02.08.2019г. в гр. Бургас в качеството си на служител на МВР и на длъжностно лице в кръга на службата си лицето, съставило официален документ – АУАН № 449245/02.08.2019 г., в който удостоверил неверни обстоятелства с цел да бъде използван този документ като доказателство за тези обстоятелства – престъпление по чл.311 ал.1 от НК. Изведен е извод, че престъплението по чл.311 ал.1 от НК е формално и фактическият му състав не включва вредоносен резултат, т.к. с документните престъпления не се засягат директно права на отделно физическо или юридическо лице. Посочена е и съдебна практика на ВКС. Тези факти дават основание на административния орган да приеме, че заявителят не е страна в образуваното наказателно производство, а съдът се е потвърдил тези доводи.

Правилни и законосъобразни са правните изводи на съда, че цел на обезщетението по Глава трета „а“ от ЗСВ са единствено и само вредите, настъпили от нарушаване на изискването за разумен срок на производствата, съгласно чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Съдът не е категоризирал като вреди, които се претендират по този законов ред незаконно задържане от органите на МВР и лишаване от възможност да бъде ползван автомобил.

С оглед изложеното изводите на първоинстанционния съд се подкрепят от касационната инстанция, а те са за законосъобразност на атакуваното определение, което следва да се остави в сила.

Ето защо и на основание чл. 200, ал. 2 АПК, Върховния административен съд, Шесто отделение,