Определение № 124 от 16.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 44/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Я. срещу решение №514/20г. на Плевенски окръжен съд, с което е отхвърлен иска на Н. Я. срещу „Юробанк България“АД за установяване, че не дължи сумата от 13391,85лв. по изпълнително дело №981/10г. на ЧСИ Т. К. с район на действие Плевенски окръжен съд, на основание чл. 439 ГПК. Основният спор между страните по делото е дали вземането на банката е погасено по давност, поради непредприемане на изпълнителни действия и перемция на изпълнителното дело. Това е така защото ищецът твърди, че последното изпълнително действие по въпросното изпълнително дело е било извършено на 29.02.2012г., когато е наложен запор на банковите му сметки. Според касатора давността се прекъсва само при предприемане на изпълнително действие от съдебния изпълнител, каквото в случая не е извършено. Обратно на това становище, банката е възразила в срока за отговор, че на 08.11.2013г. с молба по изпълнителното дело тя като взискател е поискала изпълнение върху движими вещи на длъжника и на длъжника е изпратена призовка за извършване на опис на движими вещи на 10.12.2013г.. На 29.09.2015г. е депозирана нова молба пред ЧСИ за изпълнение върху движими вещи, както и са депозирани нови молби за извършване на изпълнителни действия от 18.03.2016г. и от 25.08.2017г.. Според банката подаването на молба за предприемане на изпълнително действие прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го извърши. Въззивният съд е приел, че според т.10 от тълкувателно решение № 2/2015г. на ОСГТК искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността. Тъй като е констатирал, че банката е правила такива искания своевременно, то давността за вземането е била прекъсната, перемция не е настъпила, нито вземането е било погасено по давност, поради което е отхвърлил иска по чл. 439 ГПК. В касационната жалба се оспорва приетото от въззивния съд правно тълкуване, тъй като според касатора тълкувателното решение постановява нещо друго, а именно, че не искането прекъсва давността, а предприемането на всяко изпълнително действие. Затова в изложението към жалбата се поставя следния въпрос „Дали искането за прилагане на изпълнителен способ прекъсва давността на вземането или предприемането на всяко изпълнително действие?“. Твърди се противоречие с практиката на ВКС, евентуално се иска да се допусне касационно обжалване, за да бъде установен точния смисъл на разпоредбата и за развитие на правото. Твърди се и очевидна неправилност на решението. Настоящият състав на ВКС счита, че са налице основания за спиране на делото на основание чл. 292 ГПК, тъй като е образувано тълкувателно дело №3/20г. на ОСГТК по следния въпрос „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“. Разрешаването на този въпрос има значение за отговора на поставените въпроси и за изхода на делото. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО