Определение № 94 от 19.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 229/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Й. В. С. от [населено място], срещу определение №513 от 02.12.2019г. постановено по ч.т.д. №2274/2019г. на ВКС, І т.о., с което е върната подадената от Й. С. частна жалба вх.№9339/04.11.2019г. срещу определение №444/17.10.2019г. по ч.т.д.№2274/2019г. на ВКС. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението на ВКС от 17.10.2019г., с което е потвърдено определение №2102/24.06.2019г. по ч.т.д.№2501/2019г. на САС, като се твърди, че съставът на ВКС не се е произнесъл по направеното от жалбоподателката искане за прогласяване нищожността на определение на Видински ОС по т.д.№65/2017г. от 13.02.2019г. Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото, намира следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна. С определение №444/17.10.2019г., постановено по ч.т.д.№2274/2019г. на ВКС, е потвърдено определение №2102/24.06.2019г. по ч.т.д.№2501/2019г. по описа на САС. Срещу определението на ВКС от 17.10.2019г. Й. С. е депозирала частна жалба с вх.№9339/04.11.2019г. С обжалваното пред настоящия състав определение №513/02.12.2019г. по ч.т.д.№2274/2019г. на ВКС, частната жалба на Й. С. с вх.№9339/04.11.2019г. е върната като недопустима. Обжалваното определение е правилно по изложените в него съображения и следва да бъде потвърдено. В чл.274, ал.2 изр.2 ГПК е предвидена възможност за обжалване с частна жалба пред друг троен състав от същия съд само на определения на ВКС по чл.274, ал.1 ГПК. В случая определението на ВКС от 17.10.2019г., с което по реда на чл.274, ал.2, изр.1 ГПК е потвърдено определението на САС от 24.06.2019г., няма характеристиката на определение по чл.274, ал.1 ГПК и не подлежи на обжалване. В частната жалба на Й. С. се излагат съображения за нищожност на определението от 13.02.2019г. на Видински ОС по т.д.№65/2017г., които не следва да се обсъждат, тъй като предмет на настоящото производство е правилността на определението на ВКС, с което е приета за недопустима частната жалба на Й. С. с вх.№9339/04.11.2019г., а не валидността или правилността на определението на съда по несъстоятелността на „Евро имоти БГ” Е. от 13.02.2019г. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение