Определение № 12232 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10764/2023 г.

Производството е по реда на чл. 175, ал. 1 от АПК. С определение № 11649 от 30.10.2024 г., постановено по адм. дело № 8492/24 г. петчленен състав на Върховен административен съд приема, че при постановяване на определение № 7813 от 25.06.2024 г., постановено по адм. дело № 10764/2023 г. по описа на Върховния административен съд, решаващият тричленен съдебен състав на Шесто отделение е допуснал очевидна неточност. На основание чл. 175, ал. 1 от АПК, по свой почин или по искане на страна, съдът може да поправи допуснати в решението /съответно определението/ писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности. Решението за поправката се постановява в закрито заседание и подлежи на обжалване по реда на самото решение. Тричленният състав е приел, че е сезиран с жалба от А. И. Н. срещу неподлежащ на съдебен контрол административен акт. Вместо да прекрати производството по което е образувано административно дело по описа на Административен съд – Благоевград, съдебният състав е прекратил производството по административно дело 10746/2023 г. по описа на Върховния административен съд. Петчленен състав е приел, че в постановения съдебен акт от тричленния състав на ВАС, изрично, при формиране на правните си изводи е посочено „Решение №1618 от 26.09.2023 г., постановено по адм. д. № 476/2023 г. по описа на Административен съд- Благоевград, следва да бъде обезсилено и жалбата на А. Н. - съдия от Районен съд - Петрич, против Заповед №255/05.05.2023 г. на председателя на Окръжен съд- Благоевград да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.“ Неточността във връзка с този правен извод е при изписване на диспозитивната част на определението, в частта, с която вместо прекратява производството по адм. дело № 476/2023 г. по описа на Административен съд- Благоевград, е записано „прекратява производството по адм. дело № 10746/2023 г. по описа на Върховен административен съд.“ Следователно и във връзка с изложеното в мотивната част на съдебния акт на тричленен съдебен състав на Върховен административен съд, Шесто отделение е допусната очевидна неточност по отношение на посочване по номер и дата на административното производство, развило се пред първоинстанционния съд. При този резултат, неправилно е било отменено протоколното определение на съда от 13 май, 2024 г., с което е бил даден ход на делото по същество, което не съответства на извършените процесуални действия при постановяване на съдебния акт и в тази част следва да се извърши поправка на определение № 7813/25.06.2024 г. като се заличи абзац първи от диспозитивната част на съдебния акт. С поправката диспозитивната част на определение № 7813/25.06.2024 г. по отношение на абзац пети „Прекратява производството по адм. дело 10746/23 г. по описа на Върховен административен съд“, която следва да се чете „Прекратява производството по адм. дело № 476/2023 г. по описа на Административен съд- Благоевград“, развилото се касационно производство приключва с постановен съдебен акт, който не прегражда по-нататъшното развитие на производството. От това следва, че определение № 7813/25.06.2024 г., постановено по адм. дело № 10746/2023 г. по описа на Върховен административен съд не подлежи на обжалване. С молба от 05.11.2024 г. А. Н. прави искане за отвод на съдебния състав на Шесто отделение на Върховния административен съд, като според него е налично правното основание по чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК във вр. чл. 144 от АПК. Направено е ново искане по чл. 267 ДФЕС за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по въпроси, посочени в молбата от 05.11.2024 г. По отношение искането за отвод на съдебния състав – искането е неоснователно. Процедурата по чл. 175, ал.1 от АПК, развиваща се в изпълнение указанията на петчленен състав на Върховния административен съд е във връзка с отстраняване не неточности в съдебен акт, с който спорът не се пререшава, а се отстраняват неточности допуснати при постановяване на съдебния акт. Настоящият състав намира за неоснователно направеното искане за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК във вр. чл. 144 от АПК. Участието на съдебният състав, разгледал спора и постановил съдебен акт, който не задоволява интересите на А. Н., като ответник в производството по адм. дело № 10746/2023 г. не е обстоятелство пораждащо, само по себе си, съмнение за предубеденост и пристрастност на членовете на съдебния състав и не обосновава наличие на основание по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК за отстраняването им. Налични са различни производства, при които се преценява законосъобразност на различни процесуални действия на съда, без в настоящото производство да се разрешава правен спор с постановяване на съдебен акт по същество. В конкретния случай преценката не е свързана с обсъждането и охраната на права и законни интереси на ответника, а във връзка с привеждане на постановения съдебен акт в съответствие с правните изводи на съдебния състав по отношение съответствието им с правилното изложение в диспозитивната част на акта на съда. По отношение искането за преюдициално запитване на основание чл. 267 от ДФЕС, съдебният състав се е произнесъл, по мнение на ответника в настоящото производство формално и бланкетно. Съгласно чл. 628 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до СЕС. Искането има за основание чл. 267 от ДФЕС и чл. 629 от ГПК. В процесния случай искането няма за предмет тълкуването на относима към правилното решаване на спора по процесното дело разпоредба от правото на Европейския съюз, а съобразено с характера на недопустимото производство по оспорване на вътрешноведомствен акт, с молбата от 05.11.2024 г., ответникът въвежда нови искания, които са и извън предмета на оспорване в производството по съдебен контрол на постановеното от Административен съд Благоевград недопустимо решение по развилия се спор. Преценката за необходимостта от преюдициално запитване е свързана с прякото значение на тълкуването на общностното право за постановяването на решението по конкретен правен спор. Смисълът на преюдициалното производство е да се предоставят на националния съдия необходимите елементи на тълкуване на правото на ЕС за правилното разрешаване на конкретния правен спор, изискващо прилагането на правото на ЕС. В съответствие с чл. 629, ал. 2 от ГПК настоящият съдебен състав намира, че при спазването на чл. 47 от Хартата на основните права, не се поражда съмнение и не обуславя необходимост от тълкуване, с оглед детайлната регламентация във вътрешното законодателство на правоотношенията, свързани с главния спор по делото, както и с установената и непротиворечива съдебна практика. Предвид изложеното състав на Върховния административен съд, Шесто отделение