Определение № 2677 от 06.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2090/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на В. Шопов, подадена чрез упълномощения адвокат П. Горчев, против определение № 1401 от 13.10.2023 г., постановено по адм. дело № 414/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е отменен хода по същество на делото, даден с протоколно определение от 28.09.2023 г.; оставена е без разглеждане жалбата му срещу решение № 598/31.03.2023 г. на Общински съвет – Брацигово; осъден е да заплати на Община - Брацигово сумата от 1400 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение; производството по делото е прекратено. В частната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като по същество се оспорват изводите на първоинстанционния съд, че за жалбоподателя липсва правен интерес от оспорване на решението на Общински съвет - Брацигово. Изложени са и съображения за прекомерност на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение, което жалбоподателят счита, че следва да бъде в минималния предвиден размер. Ответникът – Общински съвет – Брацигово, в срока по чл. 232 АПК, не взема становище по частната жалба Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба като подадена от надлежна страна, за която обжалваното определение е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Пазарджик е било образувано по жалба на В. Шопов, срещу решение № 598/31.03.2023 г. на Общински съвет – Брацигово, с което е разрешено на Д. Велев - управител на „Инфрастрой“ ЕООД да закупи дълготраен материален актив /ДМА/ - комбиниран багер, със сключване на договор за лизинг за срок от 5 години за нуждите на „Инфрастрой“ ЕООД на стойност до 170000 без ДДС. За да остави без разглеждане подадената жалба, съдът е приел, че същата е процесуално недопустима, поради това, че е подадена от лице без правен интерес за оспорване на процесното решение и в конкретния случай правата на жалбоподателя не са засегнати лично, пряко и непосредствено от акта. Първостепенният съд е установил, че „Инфрастрой“ ЕООД е търговско дружество, чийто едноличен собственик на капитала е Община - Брацигово, като правата й се упражняват от Общински съвет – Брацигово при съобразяване на разпоредбите на чл.147, ал. 1 и ал. 2 от Търговския закон /ТЗ/, а решенията на органа на управление се оспорват по реда на същия закон и не са нито индивидуален, нито общ административен акт, който да подлежи на съдебна проверка по реда на АПК. В допълнение съдът е посочил, че след като с оспореното решение се дава разрешение от страна на едноличния собственик на капитала на „Инфрастрой” ЕООД към управителните му органи съгласно чл. 147 ТЗ във вр. с чл. 21, ал. 1, 23 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, то адресат на решението е само дружеството. На последно място съдът е преценил, че оспореният акт не е такъв, с който се финализира закупуването на ДМА, а такъв по процедурата по неговото евентуално осъществяване, което по никакъв начин не засяга правата и законните интереси на жалбоподателя. Така постановеното определение е правилно. От данните по делото се установява, а и между страните не се спори, че „Инфрастрой“ ЕООД е търговско дружество с едноличен собственик на капитала Община – Брацигово. На 14.03.2023 г. управителят на „Инфрастрой“ ЕООД, съгласно договор за възлагане на управление № Д0109/02.11.2020г., чл. 6, т.6.6 и бизнес план за периода 2022-2026 г. е предложил на Общински съвет – Брацигово да разреши закупуване на ДМА - комбиниран багер, със сключване на договор за лизинг за срок от 5 години, на стойност 170000 без ДДС, като е приложил 3 оферти. На 16.03.2023 г. председателят на постоянната комисия по Оперативен контрол на „Инфрастрой“ ЕООД е депозирал до председателя на Общински съвет - Брацигово предложение с вх. № 015-00-10 във връзка с искането за закупуване на ДМА, което е било разгледано съответно на заседания на Постоянната комисия по икономика, финанси, образование и култура, както и на Постоянните комисии по Териториално развитие, комуникация и околна среда, и по Законност и обществен ред и по което комисиите са изразили положително становище. На 31.03.2023 г., съобразно предварително обявения дневен ред, е било проведено заседание на общинския съвет, като при общ брой общински съветници - 13, присъствали 10, гласували за - 8, против - 2, въздържали се – няма, е било прието процесното решение, на основание чл. 21, ал. 1, т. 23 и ал. 2 ЗМСМА и чл. 51, ал. 1 във вр. с чл. 9, ал. 1, т. 17 от Наредба за реда за осъществяване на стопанска дейност от Община Брацигово по Закона за общинската собственост /Наредбата/. При тези данни обоснован се явява изводът на решаващия съд, че за жалбоподателя не е налице пряк и непосредствен правен интерес от оспорване на решението на общинския съвет. Съгласно чл. 147, ал. 1 АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Неблагоприятно засягане е всяка правна последица от административен акт, състояща се в прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права, създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаване на административния акт. Процесуалната легитимация, която включва и правния интерес от оспорване на акта, обикновено е свързана с твърдение за нарушено материално право, което в конкретния случай се изчерпва с това, че жалбоподателят е жител на Община Брацигово, а актът е с особена важност за местната общност. Последното обстоятелство не обосновава наличието на пряк и непосредствен правен интерес от оспорване на решението, включително защото В. Шопов не е негов адресат. Обосновани са и изводите на административния съд за характера на взетото от общинския съвет решение. Според чл. 147, ал. 2 ТЗ едноличният собственик решава въпросите от компетентността на общото събрание. С обжалваното решение е разрешено на управителя на дружеството да закупи ДМА и този акт е постановен от общинския съвет не в качеството му на орган на местното самоуправление, т. е орган на власт, а в качеството му на едноличен собственик на капитала, решаващ въпросите от компетентността на общо събрание на търговско дружество, като гражданскоправен субект. В подкрепа на този извод са и цитираните в акта разпоредби от Наредбата /чл. 51, ал. 1 и чл. 9, ал. 1, т. 17/, които регламентират компетентността на общинския съвет да взема решения за придобиването и разпореждането с недвижимо и движимо имущество – дълготрайни материални активи на общинските еднолични търговски дружества. Теорията и практиката на ВАС определят административния акт като властническо волеизявление на държавен или на друг приравнен нему компетентен орган, издадено въз основа и в изпълнение на закона, което предизвиква пряко правни последици и има задължителен характер, като при нужда може да бъде изпълнено с помощта на държавната принуда. В случая оспореното решение не съдържа властническо волеизявление, поради което по правната си същност не е административен акт по смисъла на АПК. При липса на това качество на оспорения акт, жалбата на В. Шопов е била процесуално недопустима на още едно основание – чл. 159, т. 1 АПК, което е било засегнато в мотивната част на обжалваното определение. В частната жалба са релевирани доводи досежно разноските, присъдени в полза на Община Брацигово, като се прави възражение за тяхната прекомерност. В тази си част жалбата представлява искане за изменение на определение № 1401 от 13.10.2023 г., постановено по адм. дело № 414/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, в частта му за разноските, по което компетентен да се произнесе е съдът, постановил определението. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение