Определение № 3925 от 17.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2579/2026 г.

изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, както и

документ за внесена държавна такса в размер на 30 лв. Разпореждане № 28724 от 27.11.2024 г. надлежно е съобщено лично на И. В. Ц. на 12.12.2024 г. Със Заявление вх.№ 142562 от 23.12.2024 г. Ц. е поискала да й бъде предоставена правна помощ и да бъде освободена от задължението за заплащане на държавна такса. След събирането на доказателства, и двете й искания са удовлетворени с Определение № 4404 от 06.03.2025 г. Последвало е назначаването на служебен адвокат, посочен от САК – адвокат А. В., след чиято молба за освобождаване от възложената й задача, на 21.05.2025 г. е назначен адвокат В. П. от САК. С Уведомление вх.№ 88271 от 21.07.2025 г. И. В. Ц. е уведомила СГС, че е подписала по-рано подадено Заявление вх.№ 44639 от 09.04.2025 г., с което се отказва от предоставената й правна помощ. Междувременно, със Заявление вх.№ 47017 от 15.04.2025 г. И. В. Ц. е поискала да се постанови спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК; представила е „пълномощно“, с което „упълномощава“ себе си за представителство по в.гр.д.№ 5322/2023 г. на СГС, за което си е „заплатила“ договорено възнаграждение в размер на 9 999 лв. С Определение № 14994 от 07.08.2025 г. съдът е прекратил предоставената на И. В. Ц. правна помощ и е дал указания да представи:

изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и

доказателства, че жалбата е приподписана от адвокат, упълномощен от И. Ц. за извършването на това действие. Това определение надлежно е съобщено лично на И. В. Ц. на 03.10.2025 г. и в частта му по чл. 96, т. 1 ГПК е влязло в сила на 11.10.2025 г. Със Заявление вх.№ 120857 от 16.10.2025 г. И. Ц. е поискала удължаване на срока за изпълнение на указанията от 07.08.2025 г. Искането е уважено с Разпореждане № 26507 от 20.10.2025 г., с което е постановено продължаване с 10 дни, наред с което е указано на страната, че не може да упълномощава себе си за защитата пред ВКС и следва или да представи доказателства, че е юрист, или да изпълни указанието от 07.08.2025 г. Разпореждане № 26507 от 20.10.2025 г. надлежно е съобщено лично на И. В. Ц. на 22.10.2025 г. Последвало е сезирането на СГС с Уведомление № 126290 от 27.10.2025 г., с което И. Ц. е развила становището си за дискриминационен характер на указанието да представи доказателства, че е юрист, както и е поискала в.гр.д.№ 5322/2023 г. на СГС да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК, тъй като в Конституционния съд е депозирано искане от магистър Ц. за оспорване конституционосъобразността на чл. 284, ал. 2 ГПК. На 28.10.2025 г. И. В. Ц. е депозирала адресирано до ВКС Допълнение към Уведомление (вх.№ 127101), отново чрез самата себе си в качеството на „съдебен пълномощен представител“, с което е представила доказателство, че на 27.10.2025 г. е сезирала Конституционния съд на Република България с искане за произнасяне относно конституционосъобразността на чл. 284, ал. 2 ГПК, предвиждащ изискване за приподписване на касационната жалба от адвокат, когато касаторът не притежава юридическо образование. При така извършените процесуални действия, с обжалваното Определение № 23315 от 20.11.2025 г. съставът на СГС, IV-Б г.о. е приел, че указания за отстраняване на нередовности на касационната жалба са давани неколкократно, но същите са останали неизпълнени както в първоначално определения, така и в допълнително предоставения на страната срок съгласно Разпореждане № 26507 от 20.10.2025 г. Съобразено е отсъствието на доказателства по делото КС да е допуснал до разглеждане искането, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон. Изложено е, че дори да се приеме, че изискването за приподписване на касационната жалба от адвокат е противоконституционо, то неизпълнено е останало указанието да се представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, което съставлява достатъчно основание за връщане на жалбата. В частната жалба, подадена от „И. В. Ц. чрез съдебен пълномощен представител И. В.Ц.“ срещу Определение № 23315 от 20.11.2025 г. е заявено, че „спирането на делото, поискано от нас на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК са основателна причина за спирането му на този етап“; очаква заличаване на брат й В. В. Ц. от списъка на наследниците на родителите им; формулирано е искане за отменяване на обжалваното определение на СГС; заявява, че след като съдебен пълномощен представител Ц. бъде официално конституирана като пълномощен представител в касационното дело, ще приподпише жалбата в това си качество. Със заявление вх.№ 148173 от 08.12.2025 г. претендира да й се присъдят разноски, съгласно приложено пълномощно. Наведените с частната жалба доводи не обосновават извод, че е налице основание за отменяването на обжалваното Определение № 23315 от 20.11.2025 г. Както правилно е съобразено в мотивната част на акта, касационната жалба не е придружена от изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, чието представяне се изисква по силата на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Указания за представянето на такова са дадени с Разпореждане № 28724 от 27.11.2024 г. и с Определение № 14994 от 07.08.2025 г. и жалбоподателката е разполагала с възможността да ги изпълни, считано от 12.12.2024 г., но в течение на целия период от време от посочения момент, включително до постановяването на Определение № 23315 от 20.11.2025 г. тези указания са останали неизпълнени. Така този недостатък на касационната жалба е останал неотстранен с произтичащото от това задължение на администриращия касационната жалба съд да я върне на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 вр.чл. 285, ал. 1 вр.чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. За постановяване на връщането на това основание е без всякакво значение дали разпоредбата на чл. 284, ал. 2 ГПК е съобразена с Конституцията на Република България или не, поради което извършването на преценката за законосъобразността на Определение № 23315 от 20.11.2025 г. в частта му, с която е постановено връщане на касационната жалба с вх.№ 128761 от 21.11.2024 г., не е предпоставено от извършването на преценка дали е налице основание за спиране на производството при условията на чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК поради подаденото от И. В. Ц. Искане с вх.№ 595 от 27.10.2025 г. до Конституционния съд на Република България (препис от което е представен с Допълнение към Уведомление, подадено с вх.№ 127101 от 28.10.2025 г.). Частната жалба с вх.№ 148166 от 08.12.2025 г. е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане в частта й, с която Определение № 23315 от 20.11.2025 г. се обжалва в частта му, с която е постановено, че се отхвърля искането по молба вх.№ 126290 от 27.10.2025 г. за спиране на производството по делото. Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК на обжалване подлежат тези определения, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото или за които изрично е предвидена такава възможност. Обжалваното определение в посочената му част не попада в нито една от тези две групи актове.