Определение № 65 от 28.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 240/2015 г.

ВКСII търговско отделение28.03.2017 г.

Диспозитив

ДОПЪЛВА решение 95 от 13.09.2016 год., по т.д. № 240/2015 год., на второ търговско отделение на ВКС, както следва: ОСЪЖДА [фирма] със седалище [населено място] да заплати на К. Д. К. с ЕГН: [ЕГН] и на К. Л. К. с ЕГН: [ЕГН], двамата от [населено място], общо сумата 3 491.22 лв. / три хиляди четиристотин деветдесет и един лева и двадесет и две стотинки/, деловодни разноски по делото. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Производството е по чл.248 ГПК. Постъпила е молба от адв.Е. К. - РАК, в качеството и на процесуален представител по пълномощие на касаторите К. Д. К. и К. Л. К., двамата от [населено място], с която е поискала допълване на постановеното от състав на второ търговско отделение на ВКС решение № 95 от 13.09.2016 г., по т.д. № 240/2015 год., в частта му за следващите се на последните деловодни разноски за касационната и въззивната инстанции. Ответникът по молбата [фирма], [населено място] - за клон Р., редовно уведомен на 26.01.2017 г., не е заявил становище в срока по чл. 248, ал.2 ГПК. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложеното и данните по делото, намира: Молбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК от надлежно легитимирана страна в процеса и е процесуално допустима, съгласно т.8 от TP № 6/06.11.2013 год. на ОСГТК на ВКС. Разгледана по същество, молбата е основателна. С постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 95 от 13.09.2016 г., по т. д. № 240/2015 г. състав на второ търговско отделение на ВКС е отменил въззивното решение на Русенския окръжен съд № 477 от 02.10.2014 год., по в.гр.д.№ 726/ 2014 год., като вместо него е уважил предявените от К. Д. К. и К. Л. К. срещу „БАНКА Д."ЕА Д, г р. Со фия- -активно — субективно и обективно кумулативно съединени искови претенции, основани на чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, във вр. с чл.143, т.10 З. и на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата 1560 лв., платена без основание, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 04.12.2013 г. до окончателното и изплащане. Произнасяйки се по основателността на подадената от ищците К. Д. К. и К. Л. К. касационна жалба, настоящият състав на ВКС, ТК е пропуснал да се произнесе по основателността на претендираните от тях деловодни разноски, поради което и на осн. чл.248, ал.1 ГПК молбата следва да бъде уважена при съобразяване представения от пълномощника им списък по чл.80 ГПК за двете инстанции и приложените по делото писмени доказателства, удостоверяващи извършено плащане на вписаните суми. Не съществува спор в правната доктрина и формираната съдебна практика, че в деловодни разноски по делото, направени от страните по воденето му, освен държавни такси се включват и разноските за правна защита, т.е. и възнаграждението за един адвокат - чл. 78, ал. 1 ГПК. Поради това и сключеният договор за адвокатска услуга между страната и адвоката удостоверява, както че разноските са заплатени, или че са били само договорени, така и техния конкретен размер. Видно от приложения към в. т.дело № 726/2014 год. на Р. договор за правна защита и съдействие, сключен между ищците по делото и адв. Ев.К. № 0125184 /18.08.2014 г. общо уговореното адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция е в размер на сумата 2 000 лева и е реално „в брой" заплатено от доверителите. Представените в касационното производство 2 договора за правна защита и съдействие, сключени между К. Д. К. и К. Л. К. от една страна и адв.Ев.К. от друга съответно с № 0125171/ 19.11.2014 г. и № 0144408/21.04.2016 г. удостоверяват общо уговорено и реално заплащане на сумите 500 лв. - за изготвена касационна жалба и 800 лв. - за защита и процесуално представителство по делото пред ВКС. Приложени са и платежни нареждания за внасяне на сумите 30.00 лв. и 161.22 лв. д.т. за касационното производство по сметка на ВКС. В приложения във въззивното производство списък на деловодните разноски не е посочена сума, представляваща заплатена държавна такса за въззивното производство. С оглед гореизложеното на настоящите молители, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, следва да бъдат присъдени общо претендираните от тях и направени деловодни разноски за въззивната и касационна инстанции, възлизащи на сумата 3 491.22 лева. Ответникът не е въвел възражение по чл.78, ал.5 ГПК по отношение размера на адвокатското възнаграждение на адв. Ев.К., поради което същото се следва изцяло, така, както е договорено и заплатено от доверителите. Водим от гореизложеното и на осн. чл.248, ал.1 и сл. ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС

Цитирани разпоредби

10