Определение № 112 от 30.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1086/2022 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 вр. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Подадена е от Т. И. Т., чрез пълномощника му адв. Е. Г., молба за отмяна вх. № 66792 от 15.09.2021 г. на влязло в сила решение № 111 от 31.10.2019 г. по гр. д. № 665/2019 г. по описа на ВКС, второ г. о., с което е отменено въззивното решение и вместо него е постановено ново по същество, с което Т. И. Т. е осъден да предаде на Г. Г. Т. владението на първия /сутеренен етаж/ с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], построена в УПИ * в кв. 20 по плана на [населено място], на основание чл. 108 ЗС. Поддържаното основание за отмяна е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. С молбата са представени като нови доказателства следните писмени доказателства: писмени декларации от лицата Д. А. и К. П., обективиращи свидетелски показания, протокол № 79/15.08.1967 г. за дадена строителна линия и определено ниво, строително разрешение № 83/19.08.1967 г., независима съдебно-техническа експертиза на инж. М. Б., писмо от 20.07.2021 г. на община Пещера, съобщение за дължими данъци за 2021 г., приходна квитанция от 28.04.2021 г. и схема № 15-1120937/09.12.2019 г. на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, издадена от СГКК – Пазарджик. С разпореждане от 13.04.2022 г. са дадени указания на молителя да уточни кое е новото фактическо обстоятелство от значение за изхода на спора, за изясняване на което са представени писмени декларации от лицата Д. А. и К. П.. С уточняваща молба от 10.05.2022 г. молителят уточнява, че новото фактическо обстоятелство, от значение за изхода на спора, е извършената промяна на предназначението на полуподземния /избен/ етаж в жилище. Видно от решение № 7/26.05.2021 г. по гр. д. 1948/2020 г. на ВКС, второ г. о., е оставена без уважение молба за отмяна вх. № 1291/10.02.2020 г. на решение № 111 от 31.10.2019 г. по гр. д. № 665/2019 г. по описа на ВКС, второ г. о., подадена от Т. И. Т. на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Ответницата по молбата е подала отговор на същата, в която е посочил, че същата е недопустима, евентуално - неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о. намира, че не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на така подадената молба до разглеждане. Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влязло в сила съдебно решение е предпоставено от релевиране от страна на молителя на надлежни твърдения за наличие на предвидените в чл.303, ал.1 ГПК основания, с които процесуалният закон свързва този правен резултат. Следователно, при липса на обстоятелства, при чието наличие би било налице предвиденото в закона основание за отмяна, молбата се явява недопустима и не ангажира компетентността на съда. Същата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, в който смисъл са и задължителните указания, дадени в т.10 на тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. В конкретния случай, независимо от посочването в молбата за отмяна и в уточняващата молба на разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, изложените твърдения не покриват фактическия състав на визираното основание за отмяна. Представените протокол № 79/15.08.1967 г. за дадена строителна линия и определено ниво и строително разрешение № 83/19.08.1967 г. са приети като писмени доказателства. Писмо от 20.07.2021 г. на община Пещера, съобщение за дължими данъци за 2021 г. и приходната квитанция са изготвени след датата на постановяване на съдебното решение. Схемата на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** е със съдържание, идентично на схема № 15-131497/23.03.2017 г., издадена от СГКК – Пазарджик и приета в първоинстанционното производство. По същество молителят е изложил оплаквания за неправилност на решението, които биха били релевантни в производство за проверка на правилността на акта по реда на инстанционния контрол, но не и в извънинстанционното производство по отмяна. Съгласно постановките на ППВС № 2/1977 г., т. 4 е недопустима отмяна по чл. 231, б. “а“ ГПК /отм./ въз основа на писмени декларации на лица, които биха потвърдили пред съда, като свидетели или вещи лица, вписаното в декларациите. По отношение на представената независима съдебно-техническа експертиза на инж. М. Б. следва да се посочи, че протоколът за извънсъдебна техническа експертиза обективира писмено становище на специалист в областта на строителството, но няма характер на писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 и на Раздел IV „Писмени доказателства“ от ГПК, тъй като не представлява документ, който сам по себе си установява релевантен за спора факт. В обобщение, всички изложени по-горе съображения обуславят извод за недопустимост на молбата за отмяна, която следва да бъде оставена без разглеждане. Производството по делото подлежи на прекратяване. С оглед изхода на делото молителят следва да заплати на ответницата по молбата сумата 350 лв., представляваща направени по делото разноски /за адвокатско възнаграждение/. С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,