Определение № 6078 от 05.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5451/2025 г.

Производството е по чл.248, ал.3, изр. второ ГПК. Образувано е по частна жалба на П. С. П. адвокат от Софийска адвокатска колегия, против определение №1768 от 24.04.2025г. по адм. дело №1106/2024г. на Административен съд-Пазарджик /АС-Пазарджик/, с което на осн. чл.248 ГПК съдът е оставил без уважение молбата на адв. П. П., пълномощник на С. Д., с искане да се допусне поправка на явна фактическа грешка на решение №617/13.02.2025г., постановено по адм.д. №1106/2024г. по описа на АС-Пазарджик, алтернативно изменение на решението в частта му за разноските, чрез увеличаване присъдените в полза на молителя разноски за адвокатско възнаграждение в производството от 500 лева на 900 лева. Частният жалбоподател иска отмяна на определението като неправилно и необосновано, в частта, в която е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. в полза на адвокат П. П., като се постанови друг акт, с който осъдителната част на диспозитива на Решение №617/13.02.2025г., постановено по адм.д.№1106/2024г. по описа на АС-Пазарджик бъде изменено, като бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева. Не претендира разноски. Ответникът по частната жалба – „Мъни Лийз“ЕАД, не изразява становище по частната жалба. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови обжалваното определение, АС-Пазарджик в производство по чл.248 ГПК е приел, че в мотивите на решението, чието изменение в частта за разноските се иска, е изложил подробни съображения във вр. с присъдените деловодни разноски, за чието ревизиране липсва каквото и да е основание. Съдът е приел за без значение обстоятелството, че присъденото с решението възнаграждение от 500лв. с ДДС- разноски за адвокатско възнаграждение в производството е в размер по-нисък от предвидения в Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), позовавайки се на приетото в т.2 от диспозитива Решение на Съда на ЕС (втори състав) от 25 януари 2024г. по дело С-438/22. Определението е неправилно. Съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗА, като предвид данните по делото, включително относно извършените процесуални действия от адвоката на делото в полза на материално затрудненото лице, и съобразно фактическата и правна сложност на делото е определил възнаграждението в размер по-нисък от предвидения в наредбата Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения), към която препраща приложимата разпоредба на чл.36, ал.2 от ЗА. Противно на приетото от първостепенния съд, присъдения от него размер от 500 лева /под предвидения и претендиран от частния жалбоподател минимум от 900 лева по Наредбата/, не отговаря на критериите за обем, сложност, извършени действия и справедливи последици предвид негативния за осъдената за разноски страна резултат. Решение на Съда (втори състав) от 25 януари 2024г. по дело С-438/22, т.1, 2 и 3 допуска дискреция на решаващия съд по отношение на националната правна уредба, определяща минимални размери на адвокатските възнаграждения във вр. с прилагането на чл.101, параграф 1 ДЕС, но тази дискреция трябва да е основана на фактите по делото, които в процесния казус не обосновават възприетото от АС-Пазарджик. Това означава, че в случая (в хипотезата на оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие) правото на решаващия съд да определи размера на разноските, като отчете правната и фактическа сложност на конкретното дело, без да е обвързан нито от уговорения от ищеца и процесуалния му представител размер на адвокатското възнаграждение, нито от минималния размер на адвокатските възнаграждения, предвиден в Наредбата, е упражнено по начин, несъответен на приложимата материалноправна уредба и на смисъла и целите на разрешението, прието по дело С-438/22. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено, а въпросът относно разноските да бъде решен от настоящата инстанция, на основание чл.235, ал.1 от АПК. Не е спорно по делото, че в сключения от 30.09.2024г. между С. Д. и адв. П. П. договор за правна защита и съдействие е договорено, че клиентът е в материално затруднено положение и адвокатската услуга се предоставя безплатно. Същевременно по делото са налични доказателства, от които се установява, че действията на адвоката по оказване на правната услуга са извършени в съответния обем, като с оглед фактическата и правна сложност на делото справедливия размер е минималния, предвиден в Наредбата. Налага се извод, че предвид приложимата правна уредба – чл.38, ал.2 ЗА вр. чл.8, ал.2, т.10 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, решение №617/13.02.2025г., постановено по адм.д. №1106/2024г. по описа на АС-Пазарджик, в частта му за разноските следва да бъде изменено, като ответната по делото страна „Мъни Лийз“ЕАД бъде осъдена да заплати на П. С. П.-адвокат в АК-София, адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева, при липса на възражение за прекомерност от ответната страна, направено до приключване на устните състезания по делото. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение