Решение № 15776 от 20.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6496/2019 г.

Решение № 15776 от 20.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6496/2019 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Д" ОДОП" - София при ЦУ на НАП против Решение № 2424/8.04.2019 г. на Административен съд София - Град, Първо отделение, 15-ти състав, постановено по адм. д. № 10994 по описа за 2018 г. на този съд. С решението е отменен РА № Р 22221417003277 091001/28.05.2018 г., издаден от началник сектор, възложил ревизията и от ръководител - органи по приходите при ТД на НАП, потвърден с Решение № 1447/20.09.2018 г. на директора на Д "ОДОП" - София при ЦУ на НАП, с който акт на Р. Данаилов са установени задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2011 г., 2012 г., 2013 г. и 2014 г. в размер на 6664,77 лв. и лихви в размер на 3271,60 лева. В полза на Данаилов са присъдени разноски в размер на 410 лева. Касаторът твърди, че първоинстанционното решение е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, т. к. е постановено в нарушение на чл. 180 ГПК, чл. 235, ал. 2 ГПК, чл. 236, ал. 2 ГПК, чл. 122 ДОПК, чл. 53, ал. 1 ЗДДФЛ, чл. 73, ал. 1, т. 4 ЗДДФЛ. Според касатора съдът игнорирал обективни факти и доказателства, не основал решението си върху приетите за установени обстоятелства и върху закона, не изложил мотиви. С разпоредбата на чл. 122 ДОПК законодателят цели постигане на обективност и достоверност при определяне правата, задълженията и отговорността на данъчните субекти. Счита, че коригиращите декларации за 2011 г. и за 2012 г. са след законоустановения срок и не трябва да бъдат кредитирани. Позовава се на измененията в ЗДДФЛ, в сила от 1.01.2013 година, задължаващи организаторите на хазартни игри да изготвят справки по образец за изплатени доходи. Правилно били определени разходи за издръжка и живот в размер на 8400 лв. годишно. Касаторът моли чрез юрк. Николова за отмяна на съдебното решение, отхвърляне жалбата на ФЛ и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по КЖ - Р. Данаилов я е оспорил и желае да бъде оставено в сила първоинстанционното решение. Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на КЖ. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, валидността, допустимостта, правилността на решението и след служебна проверка по чл. 218 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок, от страна по делото, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. По делото е установено следното: Р. Данаилов е местно ФЛ по чл. 4, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ, подал е ГДД с вх. № 2214 И004217/26.04.2012 г. по чл. 50 ЗДДФЛ, в която са посочени доходи от трудови правоотношения и от наем по договор с "МОТО СОФИЯ" ЕООД. Приложени са списъци за получени суми под формата на печалби, както и справка за изплащането им на приносител. Данаилов е работил по трудово правоотношение в "СТАРТ СПЕД" ЕООД и в "ЕКСПОРТ ИМПОРТ" ЕООД, самоосигурявал се е по договор за управление и контрол чрез "АЯКС - РД" ЕООД, получил е доходи от продажба на дялове в "АРХ ПРОЕКТ ГРУП" ООД. Разходите на лицето са за ел. енергия, за потребена вода, за банкови такси, по депозит в банка, за услуги от "МЕГАЛАН НЕТУЪРК" АД, за платени данъци, заплащане на ЗОВ, покупка на благородни метали, , нотариални услуги. Съпоставката на финансовото и имуществено състояние на лицето през 2011 г. е показало превишаване на разходите спрямо придобитите доходи, обуславящо задължения за довнасяне в размер на 1969,82 лева, ведно с лихвите. За 2012 г. не е подадена ГДД. След съпоставка на финансовото и имуществено състояние на Данаилов през тази година, е констатирано превишаване на разходите спрямо придобитите доходи, обуславящо задължение за довнасяне в размер на 630,98 лева, ведно с лихвите. За 2013 г. не е подавана ГДД. Съпоставката на финансовото и имуществено състояние на ФЛ е показала превишаване на разходите спрямо доходите, обуславящо задължение за довнасяне в размер на 3864,38 лв., ведно с лихвите. За 2014 г. е подадена ГДД на 28.05.2015 г. с приложени списъци за получени суми от печалби. Съпоставката на финансовото и имуществено на Данаилов през 2014 г. е показало превишаване на разходите спрямо доходите, обуславящо задължение за довнасяне в размер на 138,37 лв., ведно с лихви. За данъчен период 2015 г. е подадена ГДД на 19.04.2016 г. и са приложени списъци за получени суми от печалби. След съпоставка между приходи и разходи е констатирано, че няма превишаване на последните. Ревизионният акт е потвърден от директора на Д "ОДОП" - София при ЦУ на НАП. Изслушано е заключение по ССчЕ и е депозирана счетоводна справка за изплатените печалби. Въз основа на анализ поотделно и в съвкупност на събраните доказателства, след обсъждане на заключението по ССчЕ в хипотезата на чл. 202 ГПК административният съд правилно е отменил оспорения РА. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита, че оплакванията на касатора за необсъждане на доказателства, за липсата на мотиви, несъобразяване с установени факти, е неоснователно. Първоинстанционното решение е много подробно, съдържа мотиви по всички относими доказателства и спрямо установените от съда факти и доказателства. Съдът е изложил ясни и конкретни съображения във връзка с приложението на цитираните от него законови норми и съдебна практика. Касационната инстанция възприема като законосъобразни първоинстанционните мотиви, според които в ЗДДФЛ няма правила за извършване на съпоставка между реализирани доходи и направени разходи, съответно за корекции в данъчната основа при констатирането на несъответствия. Обсъжданата съпоставка е възможна в хипотезите и по реда, регламентирани в разпоредбите на чл. 122 и сл. ДОПК. В случая данъчната основа и процесните задължения не са определени по този особен ред, поради което и административният съд обосновано е преценил РА като незаконосъобразен. Ревизията е проведена по общия ред, въпреки, че констатираното имуществено несъответствие е следвало да бъде субсумирано към обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ се облагат доходи от източници, докато констатираното от приходната администрация несъответствие не съставлява такъв доход, и не е презумирано в материалния закон като доход. Касационната инстанция споделя и останалите мотиви на първоинстанционния съд, на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение