Решение № 1946 от 19.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10784/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. М. Р. от [населено място], община Добрич против Решение № 1479/04.08.2025 г., постановено по адм. дело № 205/2025 г. по описа на Административен съд – Добрич, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № ЗХУ-ИО/Д-ТХ/1113/ФП/25.04.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Добрич. В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. При така релевираните касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо, второ и предл. трето АПК се иска неговата отмяна и произнасяне на касационната инстанция по същество на правния спор, като се отмени обжалвания административен акт. Ответната страна – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Добрич, чрез гл. юрисконсулт Г. Николова, в писмен отговор излага становище за неоснователност на жалбата и моли първоинстанционното съдебно решение да се остави в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, както и да се допълни решението на Административен съд - Добрич в частта за разноските. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд – Добрич е Заповед № ЗХУ-ИО/Д-ТХ/1113/ФП/25.04.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Добрич, с която на основание чл. 25, ал. 1 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ), вр. с чл. 65, ал. 1 от Правилника за приложение на Закона за хората с увреждания (ППЗХУ) и въз основа на изготвена индивидуална оценка на потребностите от 22.04.2025 г., на Н. М. Р. е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 1 ЗХУ в размер на 44.66 лв., считано от 01.04.2025 г. до 30.04.2030 г. За да отхвърли оспорването срещу административния акт, първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган – директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Добрич, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания, при спазване на административнопроизводствените и материалноправните норми, както и е съобразена с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. С обжалваната заповед на касационния жалбоподател е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 1 ЗХУ в размер на 44,66 лева, считано от 01.04.2025 г. до 30.04.2030 г. В първоинстанционното съдебно производство административният съд е приел като писмено доказателство Експертно решение на ТЕЛК – I състав, №91474 от заседание №48 от 11.03.2025 г. на „Многопрофилна болница за активно лечение - Пазарджик“ АД, гр. Пазарджик, видно от което касационният жалбоподател е освидетелстван по документи и като военнослужещ /ВСУ/ му е определена степен на увреждане - 54 % пожизнено. Изготвената индивидуална оценка на потребностите за хора с увреждания съдържа данни за отсъствие на интелектуална, сетивна и психическа недостатъчност. Установено е, че Н. М. Р. е интегриран в социална среда, придвижва се в дома си и извън него със самостоятелна походка, но предвид увреждането изпитва затруднения. Правилно първоинстанционният административен съд е приел, че на лицето се следва финансова подкрепа по чл. 69, ал.1 ЗХУ, защото има трайно увреждане, удостоверено с решението на ТЕЛК и е над 18 години. По делото няма данни решението на ТЕЛК да е обжалвано и отменено по съответния законов ред по АПК. Действително в касационната жалба се съдържат възражения относно неговата незаконосъобразност, но те не следва да се преценяват по реда на косвения съдебен контрол на административния акт, който не е допустим в съдебното производство по АПК. Размерът на финансовата подкрепа е изчислен по правилото на чл. 70, т. 1 ЗХУ, а именно в размер на 7 на сто от линията на бедност или сумата от 44,66 лева, която не е спорна и се дължи за периода от 01.04.2025 г. до 30.04.20230 г., който също законосъобразно е определен на основание чл. 66, ал. 3 ППЗХУ. Неоснователни са касационните доводи за неправилно приложение на материалния закон и за необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. Административен съд – Добрич е достигнал до обоснован правен извод, след като е обсъдил поотделно и в своята съвкупност относимите за спора доказателства, че процесната заповед отговаря на изискванията по чл. 146 АПК. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да водят до опорочаване на първоинстанционния съдебен акт и до неговата отмяна. Решенето на Административен съд – Добрич е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и предвид негово изрично искане в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за разглеждане на делото пред първоинстанционния административен съд в размер на 51,13 евро, на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 01.10.2021 г.), изречение първо от Наредбата за заплащането на правната помощ и поради обстоятелството, че е бил представляван от юрисконсулт Г. А.. На основание чл. 176а, ал. 4 АПК първоинстанционното съдебно решение следва да се допълни в частта за разноските за тази сума. Пред касационната инстанция ответникът не е бил представляван в открито съдебно заседание по делото от юрисконсулт, независимо, че страната чрез юрисконсулт Николова, е подала отговор на касационната жалба, в който моли за присъждане на разноски в размер на следващото се юрисконсултско възнаграждение. На това основание и на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, чл. 25а, ал. 1 (Нов - ДВ, бр. 59 от 2009 г., в сила от 28.07.2009 г.) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 01.10.2021 г.) от Наредбата за заплащане на правната помощ, в относимата редакция към датата на подаване на искането за присъждане на разноски, на ответната страна се дължи сумата от 25,56 евро. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,