Решение № 7373 от 01.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7715/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), чрез процесуален представител, против решение № 764 от 06.06.2025 г., постановено по адм. д. № 1478/2024 г. по описа на Административен съд – София-област (АССО). С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 с изх. № 02-230-2600/2828 от 13.01.2023 на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която е намалено финансирането по мерки СЕПП, СПП, ЗДП и мярка 13.1/НР1, общо в размер на 907,23 лв. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, при спазване на дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения в подкрепа на доводите си, че съдът неправилно е приел, че административният акт не съдържа фактическите и правни основание за издаването му. Твърди, че в уведомителното писмо се съдържа информация относно схемите и мерките, исканата сума, наложените намаления, редукции, както и оторизираната сума. Иска обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски. Ответникът - "Атес Груп" ЕООД, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и в съдебно заседание. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 с изх. № 02-230-2600/2828 от 13.01.2023 на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която е намалено финансирането по мерки СЕПП, СПП, ЗДП и мярка 13.1/НР1, общо в размер на 907,23 лв. Съдът е установил от фактическа страна, че със заявление за подпомагане № 23/190521/09924 "Атес Груп" ЕООД е кандидатствало по множество схеми и мерки за подпомагане, като относими към предмета на делото са Схема за единно плащане на площ (СЕПП); Схема за преразпределително плащане (СПП); Схемата за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП) и подмярка 13.1/НР 1. С Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021 г. с изх. № 02-230-2600/2828 от 13.01.2023 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ е изчислен размер на финансово подпомагане по следните схеми: по СЕПП от претендирана сума в размер на 23137,61 лева, е оторизирана 25689,01 лева (намаление 448,6 лева); по СПП от претендирана сума в размер на 4132.2 лева, е оторизирана 4063.65 лева (намаление 68.55 лева); по ЗДП претендирана сума в размер на 16434,65 лева, е оторизирана 16111,77 лева ( намаление 322,88 лева) и по подмярка 13.1/НР 1 от претендирана сума в размер на 21618,63 лева, е оторизирана 21551,43 лева (намаление 67,7 лева). Съдът е посочил, че по делото е постъпило становище от страна на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ с вх. № 02-230-2600/2828 от 18.12.2024 г. по повод обжалваното уведомително писмо, в което подробно е описано какви проверки са били извършвани, каква недопустима площ е установена по всяка една от мерките, каква сума е отказана, реда по който е изчислена по всяка от мерките, както и правното основание, на което е извършено. Към събраните по делото доказателства са представени данни с обобщените правни основания за кампания 2021 г. от Министерство на земеделието и храните към ДФЗ, 5 бр. Автоматични справки за имотите от картата на възстановената собственост или от кадастралната карта, които попадат в рамките на очертани земеделски парцели, по реда на Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания и на Наредба № 4 от 30.03.2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни, по данни в ИСАК, 5 бр. Справки „Двойно декларирани площи“ от Системата за електронни услуги /СЕУ/, както и 1 бр. справка за трансфер на данните за двойно заявени площи от ИСАК в СЕУ /с отразена дата на приключване 31.08.2021 г./. В рамките на съдебното дирене съдът е изслушал и приел съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Според вещото лице Иванова, общата недопустима площ, формирана от застъпване и такава спрямо слой ПДП, изчислена спрямо данните от СЕУ, следва да е в размер на 0,21 ха, противно на възприетото от административния орган. Установено е, че от декларираната за подпомагане площ, в размер на 135,12 ха е извадена приетата за недопустимата площ, в размер на 0,42 ха и е получена установена площ - 134,7 ха. При прилагане на наддекларирана площ от 0,42 ха, правилно е направено съответното изчисление на сумите по намаления и санкции, но неправилно е заложена наддекларираната площ, която съгласно данните от СЕУ е 0,21 ха, което променя и изчислението за получаване на оторизираната сума. Въз основа на така установените факти съдът от правна страна е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но при неспазване на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК – административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му. Посочил е, че в акта, административният орган единствено е изброил възможните хипотези за намаляване на субсидията, без да е посочил коя от тях е приложил в конкретния случай. Не са налице никакви конкретни, относими и адекватни констатации по отношение на заявлението на оспорващия по процесните мерки. Решението е правилно, при следните съображения: Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК – административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му. От изложеното в таблиците и поясненията под таблиците на Уведомително писмо с изх. № 02-230-2600/2828 от 13.01.2023 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ не може да се установи причината /фактическите основания/, поради която е отказано подпомагането и правните основания, под които са подведени установените от органа фактическите такива. Липсват фактически и правни основания, въз основа на които органът е приел, че заявените за подпомагане суми следва да бъдат отказани. В уведомителното писмо не са изложени никакви фактически констатации, за да се определи дали същите съответстват на някоя от посочените в разясненията под таблиците хипотези. Наредба № 5 от 27.02.2009 за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания и Законът за подпомагане на земеделските производители не отменят изискването за мотивиране на акта. Органът дължи посочване на правни и фактически основания за постановения отказ за подпомагане. Наличието им е гаранция за правото на защита на земеделския производител, а така също и гаранция за възможността за извършване на съдебна проверка на оспореното уведомително писмо. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на Република България мотивите може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи, но в настоящия случай подобна хипотеза не е налице. Липсва позоваване в административния акт на такива документи. Към придружителното писмо за изпращане на административната преписка до съда е приложено становище на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. Становището изхожда от издателя на оспорения административен акт, но то не може да санира липсата на мотиви в първоначалния административен акт, защото не е в процедура по обжалване пред по-горестоящия административен орган. Допълнително изложени мотиви, след издаване на акта, трябва да се доведат до знанието на адресата, което подпомага страната в избора на защитните средства и проверката за законосъобразност на акта. Излагането на мотиви към акта едва след сезирането на съда с жалба, както е в конкретния случай, не може да се приеме, че изпълнява изискването за мотивираност на акта. Налице е съществено нарушение на правилата по мотивиране на уведомителното писмо, което е препятствало жалбоподателя да организира защитата си и същото е достатъчно основание за отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че административният орган е изброил възможните хипотези за намаляване на субсидията, без да е посочил коя от тях е приложил в конкретния случай, което не позволява установяване на конкретното фактическо и правно основание за отказаната с уведомително писмо оторизация по заявлението на дружеството по процесните схеми. Съдът обаче е следвало да отмени уведомителното писмо само на това основание, като върне преписката на административния орган за издаване мотивиран акт по заявлението на земеделския производител за кампания 2021 г., а не да извършва проверка на материалната законосъобразност на оспорения акт при липса на относимите към тази проверка данни в административната преписка. На следващо място касационната инстанция приема, че липсата на ясно и точно посочени фактически основания и съответните на тях изводи, нарушава правото на защита на засегнатото от издадения акт лице и поставя същото в невъзможност да формира конкретните си възражения срещу неблагоприятния за него краен резултат, съответно изключва възможността за осъществяване на реален съдебен контрол и проверка относно фактическите и правни основания за постановяване на оспорения акт. Неоснователно е оплакването на касатора за необоснованост на съдебния акт. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, правилно ги е анализирал и въз основа на това не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са логични, последователни и почиват на доказателствения материал. По изложените съображения решението следва да бъде оставено в сила, при отсъствие на пороците, посочени от касатора като отменителни основания. Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на сторените от него разноски в касационното производство е неоснователно. Такива следва да се присъдят на ответника по касация в доказан по делото размер – 800 (осемстотин) лева, равняващи се на 409,03 (четиристотин и девет и три евроцента) евро, договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно представен договор за правна защита и съдействие от 13.07.2025 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение