Определение № 6141 от 04.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4932/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на директора на ТП на НОИ – София-град, подадена чрез гл. юрисконсулт Н. Медарова, против Определение № 13330 от 03.04.2026 г., постановено по адм. дело № 2855/2026 г. по описа на Административен съд София - град. Изложени са съображения за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 166, ал. 4 АПК. Иска се отмяна на обжалваното определение. Ответникът – Г. Г. Н., чрез адв. Т. М. Лечева от Варненската адвокатска колегия, в срока по чл. 230 АПК, в писмен отговор оспорва основателността на частната жалбата. Намира обжалваното определение за правилно и иска оставянето му в сила. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност, частната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд София-град е Решение № 2153-21-36 от 28.01.2026 г. на директора на ТП на НОИ София-град, с което е оставена без уважение жалбата на Г. Г. Н., подадена срещу разпореждане [номер]/97 от 05.12.2025 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което на основание чл. 95, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 96, ал. 1, т. 4 КСО, е разпоредено спиране на личната й пенсия за инвалидност поради общо заболяване от 01.10.2025 г. Разпореждането е постановено във връзка с получено в ТП на НОИ София-град официално уведомление за водено досъдебно производство № 521/2022 г. по описа на СГП - СО, пр. пр. № 16220/2022 г. по описа на СГП (предишно ДП № 10/2021 г. по описа на СО в Специализираната прокуратура, пр. пр. № 2298/2020 г. по описа на Специализираната прокуратура) за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 във вр. с ал. 2 от НК с приложено заверено копие на изготвена по делото комплексна съдебно-графическа и техническа експертиза. Предвид тежкото й здравословно състояние, от Г. Г. Н. е направено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт. Представени са доказателства, че жалбоподателката е лице с трайно намалена работоспособност, удостоверена с експертни решения на ТЕЛК и декларация, видно от която пенсията й представлява единствения източник на доход. Посочено е, че съпругът й страда от [заболяване] и се нуждае от постоянни грижи, като същият не може да реализира доходи. Във връзка с изложеното, за удостоверяване здравословното състояние на съпруга й са представени Експертно решение № 93187 от 09.10.2025 г. на ТЕЛК към МБАЛ „Христо Ботев“ АД – гр. Враца, Експертно решение № 91802 от 30.07.2024 г. на ТЕЛК към СБАЛ на онкологични заболявания ЕООД, епикризи от УМБАЛ „Света Анна“ АД – София за съпруга и други медицински документи, които са анализирани от първоинстанционния съд. С обжалваното определение, съдът на основание чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК, във вр. с чл. 118а КСО, е спрял допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на разпореждане [номер]/97 от 05.12.2025 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, потвърдено с Решение № 2153-21-36 от 28.01.2026 г. на директора на ТП на НОИ София-град, до влизане в сила на съдебния акт по спора. За да постанови този резултат, съдът е приел, че спирането на пенсията рефлектира пряко върху възможността за осигуряване на лечение, лекарства, медицински прегледи и ежедневна издръжка в семейство, в което и двамата съпрузи са в тежко увредено здравословно състояние, а единият от тях е и с необходимост от постоянни грижи. Приел е, че продължаващото предварително изпълнение към момента на съдебната преценка е породило конкретна и текуща опасност от съществено засягане на жизнените и здравните интереси на жалбоподателката. По съображения в този смисъл е счел, че са налице предпоставките на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира първоинстанционното определение за валидно, допустимо и правилно. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба първоинстанционният съд правилно приема че, в разглеждания случай допуснатото по силата на чл. 118а, ал. 1 КСО предварително изпълнение лишава жалбоподателката от единствения й източник на доход. Обосновано се е позовал на представените медицински документи за съпруга, от които се установява тежко [заболяване], изискващо продължаващо лечение и ежедневни грижи, които жалбоподателката полага в болнична среда и в домашни условия. Противно на становището на частния жалбоподател, изброените обстоятелства във връзка със здравословното и имущественото състояние на Г. Г. Н., които не са опровергани чрез насрещно доказване, са достатъчни, за да обосноват хипотезата на чл. 166, ал. 2 АПК. Правилен е изводът на съда, че интересите и правата на жалбоподателката ще бъдат засегнати по необратим начин, тъй като ще бъде оставена без месечния доход от пенсия, без който ще се окаже без средства за оцеляване и живот. Предвид изложеното обосновано и подкрепено от доказателства е твърдението на жалбоподателката, че допуснатото изпълнение на акта ще й причини непоправима вреда. Установеното фактическо положение сочи наличието на основанията по чл. 166, ал. 2 АПК за спиране на предварителното изпълнение по съображение, че то причинява на оспорващата значителни имуществени вреди и то за неопределено по продължителност време. Допуснатото от чл. 118а, ал. 1 от КСО предварително изпълнение е наложено от особено важен държавен интерес, свързан с набирането на средства, разходването и управлението на набраните средства във фондовете на държавното обществено осигуряване. В случая оспорващата е обосновала своя личен интерес на осигурено лице с право на пенсия, който е противопоставим на презюмирания държавен интерес. Лишаването от доходи на лице във влошено здравословно състояние определено не е в интерес на обществената стабилност и на обществените ценности. С оглед на изложените съображения обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,