Определение № 653 от 11.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 944/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК Делото е образувано по повод касационни жалби срещу решение № 271 от 15.11.2023 г. по в.гр. д. № 211/2022 г. на ОС – Смолян, с което са уважени обективно съединени искове по чл. 135 ЗЗД. С определение от 18.12.2024г. ВКС като не е допуснал касационно обжалване на решение № 271 от 15.11.2023г. по в.гр. д. № 211/2022 г. на ОС – Смолян, ВКС е осъдил Д. И. Л., М. Д. Л. и М. Л. Л. да заплатят общо на „УниКредит Булбанк“ АД сумата 4386 лева разноски за процесуално представителство пред ВКС. С молба от 10.01.2025г. Д. И. Л., действащ чрез особения си представител, М. Д. Л. и М. Л. Л., чрез процесуалния си представител поддържат, че размера на присъдени разноски на ответника по касационна жалба е завишен и молят да бъде намален. Поддържат също така, че по делото не е представен списък по чл.80 ГПК ,поради което разноски не следва да се присъждат. Ответникът в касационното производство - „УниКредит Булбанк“ АД, чрез процесуалния си представител, в писмено становище излага съображения за неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното: С определение от 18.12.2024г. ВКС като не е допуснал касационно обжалване на решение № 271 от 15.11.2023г. по в.гр. д. № 211/2022 г. на ОС – Смолян, е осъдил Д. И. Л., М. Д. Л. и М. Л. Л. да заплатят общо на „УниКредит Булбанк“ АД сумата 4386 лева разноски за процесуално представителство пред ВКС. Настоящият състав намира молбата за изменение на определението в частта за разноските за неоснователна. Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция, тъй като съгласно чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции. Неоснователно е възражението на молителите, че към подадения отговор на две касационни жалби от процесуалния представител на „УниКредит Булбанк“ АД няма представен списък на разноските съобразно разпоредбата на чл.80 ГПК. Същият се намира на л.20 от гр.д.№944/2024г. по описа на ВКС и именно последният е съобразен от съда при определяне дължимите се разноски на ответника по касационните жалби.В конкретния случай разноските са присъдени съобразно разпоредбата на чл.81 ГПК и с оглед посочените такива в списъка по чл.80 ГПК, а представянето на списък по чл.80 ГПК представлява конкретизация на искането за присъждане на разноските чрез изброяване на претендираните за заплащане разходи при разпределение на отговорността за разноските. В случая в списъка на разноски изрично е посочено, че сумата от 1704 лева е заплатен депозит за особения представител на жалбоподателя Д. Л., което се установява от авизо преводно нареждане от 13.02.2024г., а сумата 2681 ,46 лева е заплатено адвокатско възнаграждение, като са представени доказателства за реално заплащане на същата – авизо местен превод от 19.01.2024г. При така установените факти по делото настоящият състав намира, че е неоснователно и възражението на жалбоподателите по чл.78, ал.5 ГПК относно размера на уговореното и заплатено възнаграждение за процесуално представителство на ответника в размер на 2681,46лева за производството пред ВКС. При преценка на правната и фактическа сложност на спора, и извършените съдопроизводствени действия от процесуалния представител на ответника, възражението за прекомерност на възнаграждението, заплатено на същия, е неоснователно и последното не следва да бъде намалявано. Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че цитираните от тях решения на СЕС позволяват неприлагане на чл.36 ЗА. Решенията на СЕС само възлагат на националния съд да направи преценка дали разпоредбите на чл. 36, ал. 2 ЗА, вр. чл. 1 от Наредба № 1/2004 г. са приети в изпълнение и насочени към постигането на легитимна цел и дали ограничаващите конкуренцията последици, произтичащи от разпоредбите, са присъщи на преследването на тази цел. Възнаграждението за особения представител също е определено при спазване разпоредбата на чл.47,ал.6 ГПК ,вр.чл.36,ал.2 ЗА и следва да бъде заплатено в този размер от жалбоподателите. Предвид изложените съображения, съдът