Определение № 220 от 02.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4545/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. С. А., приподписана от адвокат И. О., срещу определение №2536 от 22.07.2016г. по ч.гр. д. №3412/2016г. на Апелативен съд – София. С последното е потвърдено разпореждане от 30.05.2016 г. по в.гр.д. № 11363/2015 г. на Софийски градски съд, с което е върната подадената от Н. С. А. касационна жалба срещу поставеното по делото въззивно съдебно решение. Жалбоподателят твърди незаконосъобразност на обжалваното определение и иска неговата отмяна, с доводи по приложението на чл. 60, ал. 4 ГПК. Сочи, че същото е постановено в противоречие с практиката на ВКС. Настоящият състав на ВКС намира, че макар да е подадена от надлежна страна в процеса, настоящата частна касационна жалба следва да се прецени като процесуално недопустима по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.274, ал. 2 ГПК - в сега действащата редакция /ДВ,бр.50/2015г., в сила от 07.07.2015г./, само когато определенията, респективно разпорежданията по чл.274, ал. 1, т. 2 ГПК /арг. чл.286, ал. 2 ГПК/ са постановени от апелативен съд, те подлежат на обжалване пред ВКС, но когато такива са постановени от окръжен съд - като въззивна инстанция, каквото в процесния случай представлява постановеното от Софийски градски съд разпореждане, те подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд и произнасянето на последния е окончателно. Режимът за обжалване и в двата случая е еднакъв – с проверката, която извършва ВКС, респ. която извършва апелативният съд за законосъобразност на разпореждането на въззивния съд за връщане на касационната жалба, се изчерпва инстанционният контрол. С оглед изложеното следва да се приеме, че частната жалба е недопустима, поради което трябва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горните съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.