Определение № 8177 от 02.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3972/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. К. С., чрез адв. В. Александров, против определение № 1105/14.03.2024 г., постановено по адм. дело № 152/2024 г. по описа на Административен съд-Хасково. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебния акт с искане за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на предявената жалба. Ответната страна - Община Харманли, не изразява становище по частната жалба. Кметът на община Харманли представя писмен отговор със становище за оспорване на частната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, Трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С оспореното определение първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата на К. К. С. от гр.Харманли срещу мълчалив отказ на Община Харманли по Заявление вх. № ОХ-05-159/23.01.2024г. и е прекратил производството по делото. Въз основа на доказателствата по делото, съдът е установил от фактическа страна, че К. К. С. е подала на 23.01.2024г. в Община Харманли, заявление с вх. № ОХ-05-159/23.01.2024 г. за дерегистрация на регистрирани на нейния адрес лица, съгласно чл. 92 ЗГР. Във връзка със заявлението, до С. е изпратено писмо изх. № ОХ-05-159-/1/ от 07.02.2024 г., подписано от кмета на община Харманли, с което е уведомена, че въз основа на депозираното от нея заявление, със заповед № РД-51/25.01.2024г. на кмета, е назначена комисия за извършване на проверка по реда на чл.99б от ЗГР за спазване изискванията на чл.92 и чл.99а от ЗГР; че в резултат на извършената проверка по реда на чл. 99б ЗГР, при спазване на изискванията на чл. 140а от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация, комисията не е установила адресни регистрации на адреса, посочен в заявлението в гр. Харманли, бул. „България“ № 21, вх.Г, ет.1, ап.12, извършени в нарушение на чл. 92 или чл. 99а ЗГР. Писмото е получено от заявителката на 08.02.2024г., след което е подадена жалбата, по която е образувано делото пред Административен съд – Хасково. Предмет на оспорване, според жалбата и уточненията на жалбоподателката в молбата от 29.02.2024г., е мълчалив отказ на община Харманли за издаване на административен акт по подаденото от нея заявление. При горните обстоятелства, административният съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима за разглеждане, тъй като липсва формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Посочено е, че Община Харманли няма нормативно задължение да издаде акт по подаденото заявление от жалбоподателката, а и изпратеното до същата писмо на кмета на общината, обективира постановен изричен отказ, който е годен за оспорване акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Приема се също, че жалбата е насочена против ненадлежна страна – Община Харманли, а не против кмета на Община Харманли, който е компетентният орган и който следва да издаде заповед за заличаване на адресните регистрации. Оспореното определение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на касационната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че жалбата на К. К. С. против мълчалив отказ на Община Харманли да се произнесе по подаденото от нея заявление вх. № ОХ-05-159/23.01.2024 г., е недопустима. Обосновани от доказателства и съответни на приложимия закон, са формираните доводи в оспореното определение, че по делото не е налице мълчалив отказ на органа. Съгласно чл. 57 АПК, сроковете за издаване на индивидуален административен акт са до 14 дни от започване на производството, а административният акт по чл. 21, ал. 2 и 3 се издава до 7 дни. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ съгласно чл. 58, ал. 1 АПК. Мълчаливият отказ подлежи на оспорване пред съд, но само при условие, че органът не се е произнесъл с изричен акт по заявеното искане. Допустимо е оспорване на мълчалив отказ при издаден изричен акт, но само в хипотезата, при която изричният акт е издаден след оспорването на мълчаливия отказ /арг. чл. 58, ал. 3 от АПК/. В процесния случай след подаденото заявление и преди образуване на съдебното производство, административният орган се е произнесъл по искането на жалбоподателката с изричен акт, който не е оспорен, а именно писмо изх. № ОХ-05-159-/1/ от 07.02.2024 г. на кмета на Община Харманли. В този смисъл, правилно административният съд е констатирал, че не е налице мълчалив отказ, който да подлежи на съдебно оспорване и подадената жалба е недопустима. Допълнително съдът е анализирал съдържанието на издаденото писмо и обосновано е приел, че същото обективира отказ за заличаване на регистрираните на посочения от жалбоподателката адрес, лица, от което следва, че има характеристиките на краен акт в административното производство по чл.99б от ЗГР, респ. на годен предмет на оспорване пред съда, различен от посочения от жалбоподателката. Правилни са и изводите на административния съд за недопустимост на жалбата като предявена срещу ненадлежен ответник. В конкретния случай е видно, че жалбоподателката с подаденото заявление, е сезирала с искане за издаване на конкретен административен акт, не община Харманли, а кмета на община Харманли. Последният, а не – Община Харманли, е административният орган, който притежава материална компетентност да издаде акт по чл.99б, ал.3 от ЗГР, която в случая е упражнена с издаденото писмо от 07.02.2024г., обективиращо отказа му по исканото на заявителката. По изложените съображения, оспореното определение е правилно и следва да се остави в сила. Независимо от изхода по делото, на кмета на Община Харманли не се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представеният отговор по жалбата е подписан от кмета на общината, а не от юрисконсулт. Следователно, не е извършен разход за процесуално представителство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,