Определение № 2317 от 08.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4166/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 17806 от 10.07.2024 г., подадена от Г. П. Р. чрез адв.Д. А., срещу решение № 628 от 10.06.2024 г., постановено по в.гр.д. № 562/2023 г. на Окръжен съд – Варна, в частта, с която на основание чл.344, ал.2 ГПК Г. Р. е осъден да заплаща на И. А. обезщетение в размер на 24,30 лева месечно. Навеждат се твърдения за недопустимост на решението в посочената част, тъй като решението на районния съд, с което искането е било отхвърлено, не било обжалвано от И. А.. Такова искане било направено пред въззивната инстанция едва в хода на устните състезания, което лишило касатора от възможността да изложи възраженията си и да ангажира доказателства. По същество оспорва лишаването на И. А. от ползване на имота. Жалбоподателят иска обезсилване, респ. отмяна на обжалваното определение. Ответницата по частната жалба И. А. я оспорва в писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че жалбата отговаря на формалните изисквания за редовност, подадена е от легитимирана страна и е допустима. Определението е правилно. С исковата молба ищцата И. А. е заявила претенция по чл. 344, ал. 2 ГПК за осъждане на С. Р. и И. Р. да й заплащат обезщетение за лишаване от право на ползване на имота в размер на 30 лева месечно, считано от влизане в сила на решението за допускане на делба до нейното извършване. Искането е отхвърлено от районния съд, който приел, че липсва съсобственост в лицето на ищцата. Първоинстанционното решение е обжалвано изцяло, доколкото липсва указание да е обжалвано само по отношение допускането на делбата. Следователно искането е направено валидно и е обвързвало въззивния съд. Ето защо доводите за недопустимост на произнасянето по това искане са неоснователни. Основателността на претенцията за заплащане на месечно обезщетение като привременна мярка по чл. 344, ал. 2 от ГПК се обуславя от наличието на следните предпоставки, доказването на които се възлага в тежест на ищеца, заявил искането: Съсобственост между страните; съсобственикът да е лишен от възможността да ползва имота поради ползването му от другия съсобственик и писмена покана. Ответникът не оспорва обстоятелството, че владее апартамента. Обстоятелството дали ищцата е заявила желание го ползва лично, е ирелевантно. Не се доказва по делото ответникът да е предоставил възможност на ищцата да ползва имота, поради което дължи обезщетение съобразно правата й върху имота до приключване на делбата като сурогат на личното ползване. Установен е размерът на месечния наем, от който съобразно обема права на ищцата върху имота е изчислен размерът на дължимото й обезщетение. Изложеното обуславя неоснователност на частната жалба. При тези мотиви, съдът