Решение № 814 от 20.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1395/2009 г.
ВКСI гражданско отделение20.07.2011 г.докладчик Василка Илиева
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 292 от 23.04.2009 г. по гр. д № 640/2008 г. по описа на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 51 от 7.05.2008 г. по гр. д. № 111/07 г. на РС-Самоков. ПРЕКРАТЯВА производството по делото. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 814 от 20.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1395/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производството е по чл. 290 от ГПК. С определение № 777 от 8.09.2010 г. е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на Ц. Т. Б. чрез адв. И. С., на решение № 292 от 23.04.2009 г. по гр. д № 640/2008 г. по описа на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила решение на РС-Самоков, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК , предявен от Ц. Т. Б. срещу [община] за установяване на факта, че е собственик на недвижим имот, находящ се в [населено място], Софийска област, представляващ дворно място с площ от 500 кв. м., съставляващо част от имот с пл. № 299, кв. 31 по плана на селото, при съседи: път /софийско шосе/, Б. Мечкарски и С. В. Б. Касационното обжалване е допуснато при условията на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправните въпроси, свързани с приложното поле на чл. 79, ал. 1 от ЗС, ЗСПЗЗ и Примерния устав на ТКЗС относно запазване на правото на собственост на кооператорите върху внесените от тях земи в реалните им граници, когато се намират в границите на населеното място по силата на регулационен план. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение - основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответната страна - [община] оспорва касационната жалба. Върховният касационен съд, като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, приема следното: За да постанови обжалваното решение, с което е отхвърлен искът с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК , въззивният съд е приел, за установено и от релевираните фактически твърдения в исковата молба, че наследодателят на ищцата - касатор - С. Б. У. е внесъл през 1950 г. в ТКЗС- [населено място] имоти, сред които и градина от 0.5 дка, за която е отбелязано, че е в регулация. С Протокол № 6 от 7.10.1992 г. на ПК "С. " на наследниците на С. Б. У., сред които е и касаторката, е признато право на възстановяване на собствеността върху земеделски земи в землището на [населено място] или правото за получаване на паричната равностойност върху 74 дка ниви, 2 дка ливади и 1 дка градини. С решение на ПК"С. " № 6 Го от 29.07.1997 г. са възстановени 19 имота в [населено място] на наследниците на С. У., а в протокол от 09.02.1994 г. е посочено, че на наследниците на същия е признато право на възстановяване на собствеността върху две ниви с площ от 0.5 дка, които са в регулация. Установено е от приетата съдебно-техническа експертиза, че за имот с пл. № 299 са отредени парцели IV и V, а имотът е идентичен с имот с пл. № 212, кв. 20 по плана от 1932 г., от която година имотът е в регулация и няма данни да е изключван. При така установените факти, въззивният съд е приел, че процесният имот, въпреки че е внесен в ТКЗС през 1950 г. от наследодателя на касаторката, към този момент е бил включен в регулационния план на селото и поради това не следва да се възстановява по реда на ЗСПЗЗ, но не е установено по безспорен начин собственост, основана на придобивна давност, тъй като преди масовизацията не е изтекъл необходимия срок за придобиване на имота по давност. Върховният касационен съд следи служебно за валидността и допустимостта на обжалваното въззивно решение - т. 10 от ТР № 1/17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. Решението е недопустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по иск за собственост, предявен при липса на положителна процесуална предпоставка - наличие на интерес от търсената с иска защита. Чл. 10 от Примерния устав на Т. /отм. ДВ бр. 83/25.10.1968 г./при чието действие наследодателя на ищцата - касатор е внесъл земите си в ТКЗС указва какъв е режима на земите внесени в ТКЗС. Земите, включени в регулационните планове на селищата, не се групират в блокове, а техните собственици ги използват като лично ползване, т. е. не като собственици. Без значение е обстоятелството, че и след образуване на ТКЗС собственикът е продължил да владее и ползва имотите си, защото според правния си статут това са имоти, върху които се разпростира правото на ТКЗС на кооперативно земеползване, независимо, че не са включени в блок за кооперативно обработване на земята. Съгласно ЗСПЗЗ земите внесени в ТКЗС, ДЗС или одържавени на друго основание се възстановяват на бившите собственици, каквато процедура в настоящия случай е започнала, но не е приключила. Въпроса за давността би имал значение към иска едва при приключила процедура по възстановяване на собствеността. Обстоятелството, че имотът, правото на възстановяване на собствеността върху който е признато още през 1994 г., попада върху имот държавна, респ. общинска собственост, не е пречка да се приключи административната процедура по възстановяване чрез определянето на границите му, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗСПЗЗ държавата запазва собствеността си върху земеделските земи, заварени от закона, с изключение на земите, чиято собственост подлежи на възстановяване. С оглед гореизложеното установителния иск за собственост е преждевременно предявен, поради което обжалваното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо. Водим от гореизложеното и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК Върховният касационен съд, състав на I г. о.