Определение № 1200 от 12.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5911/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК. Образувано е по искане на директора на Агенция „Митници“, подадено чрез юрк. Роева, за изменение на Решение № 12400/18.11.2024 г., постановено по адм. дело № 5911/2024 г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските. В молбата се твърди, че присъденото адвокатско възнаграждение в полза на дружеството – ответник е необосновано високо спрямо определения в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум. Съдът не е съобразил правната и фактическа сложност на спора, както и постановеното с Решение от 28.07.2016 г. по дело С-57/2015 на СЕС. Искането е за изменение на решението в частта за разноските до предвидения минимум с Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът – „БРТД“ АД, чрез адв. Мончева, изразява становище за неоснователност на молбата с правно основание чл. 248 ГПК. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, приема, че молбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С Решение № 12400/18.11.2024 г., постановено по адм. дело № 5911/2024 г. по описа на ВАС, е оставено в сила Решение № 1945/25.03.2024 г., постановено по адм. дело № 9623/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на „БРТД“ АД е отменено Решение № 32-558420/15.09.2023 г. на директора на ТД Митница – Варна. С отменения административен акт в тежест на дружеството са установени задължения за ДДС и мито в общ размер на 18 232,62 лв. С решението, чието изменение се иска, Агенция „Митници“ е осъдена да заплати в полза на „БРТД“ АД адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2 460 лв. Съгласно чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения при материален интерес от 18 232,62 лв. минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 2 040,94 лв. Разпоредбата на § 2а от наредбата предвижда, че за нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. Видно от приложените по делото договор и фактура, договореното и заплатено от „БРТД“ АД адвокатско възнаграждение в размер на 2 460,00 лв. включва ДДС, като размерът му без данък възлиза на 2 050,00 лв. и съответства на този предвиден с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На следващо място, тълкуването на чл. 101, пар. 2 ДФЕС във връзка с чл. 4, пар. 3 ДЕС, дадено с Решение на СЕС по дело С-438/22, в случая не обосновава неприложимост на разпоредбите на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Това е така, тъй като присъдените с решението разноски за адвокатска защита са съобразени с предмета на спора и обем на осъществената защита и процесуално съдействие – процесуалният представител на дружеството е подал писмен отговор на касационната жалба и е представлявал страната в открито съдебно заседание пред настоящата инстанция. Налице е търсената разумност на размера на подлежащите на възстановяване разноски по смисъла на практиката на СЕС. Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, Върховният административен съд, осмо отделение,