Определение № 4244 от 26.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4299/2023 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба вх.№ 11133/26.06.2024г. на ответника С. С. У. с искане за изменение на постановеното по делото определение № 2539/27.05.2024г. в частта за разноските. Молителят твърди, че съобразно изхода на касационното производство – не е допуснато касационно обжалване по жалбата на ответника КОНПИ – му се дължат сторените разноски за адвокатско възнаграждение за представителство пред касационната инстанция в размер на 20 000 лева. Насрещната страна по молбата – ищецът КОНПИ, възразява срещу искането като недопустимо и неоснователно. Прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал.5 ГПК. Върховният касационен съд, за да се произнесе по искането, съобрази следното: Молбата е депозирана в едномесечния срок по чл. 248,ал.1 ГПК. С постановеното по делото определение № 2539/27.05.2024г., поправено с определение № 2639/30.05.2924г., касационната инстанция не е допуснала касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на ищеца КОНПИ. В определението изрично е посочено, че с оглед изхода на спора, на ответницата се следват разноските за касационното производство, но не й се присъждат, тъй като това не е поискано своевременно. Тази констатация на касационната инстанция не се оспорва от ответницата и остава непроменена, тъй нито с отговора на касационната жалба, нито с представените преди постановяване на определението по чл. 288 ГПК документи ( на лист 35-40 от делото - списък по чл. 80 ГПК и платежни), ответницата е отправила искане за присъждане на сторените разноски за касационното производство. Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде сезиран. Съгласно т. 11 на ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, претенцията за разноски може да бъде валидно заявена най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Приложено за настоящото производство, това означава, че ответницата е следвало да направи искането си за присъждане на разноски за касационната инстанция с отговора на касационната жалба или най – късно до постановяване на определението по чл. 288 ГПК. Това тя не е сторила. Направеното едва с молбата по чл. 248 ГПК искане за присъждане на разноски е несвоевременно, поради което не следва да се уважава. Воден от горното, съдът