Определение № 51 от 17.05.2019 г. на ВКС по н. д. № 484/2019 г.

Производството е по чл. 44, ал. 1 НПК. С разпореждане № 105311 от 30.04.2019, по НЧХД № 16878/13 по описа на Софийски районен съд е прекратено съдебното производство и е повдигнат пред ВКС спор за подсъдност със Софийски градски съд. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от Софийски градски съд. Върховният касационен съд, III НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Съдебното производство по НЧХД № 16878/13 по описа на Софийски районен съд е приключило с присъда от 25.11.2016 г, с която подсъдимата П. П. К. е призната за невиновна по чл. 147, ал. 1, пр. 1 НК и на основание чл. 304 НПК е оправдана по повдигнато й обвинение от частен характер. Със същия съдебен акт, на основание чл. 190, ал. 1 НПК, сторените по делото разноски са възложени на тъжителя И. П. Ч.-Г.. С решение на Софийски градски съд № 1088/18, постановено по ВНЧХД № 3880/18, поради изтекла пред въззивния съд погасителна давност, първоинстанционната присъда е отменена и наказателното производство е прекратено, на основание чл. 334, т. 4 вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, но по въпроса за разноските липсва произнасяне. По повод молба от защитата на подсъдимата за произнасяне по разноските, депозирана до Софийски градски съд, е постановено разпореждане № 3871 от 22.11.2018 г, по ВНЧХД № 3880/18 по описа на същия съд, с което е посочено, че, доколкото въззивният съд е пропуснал да се произнесе по разноските, то това следва да стори първоинстанционният съд, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК. Изложеното е мотивирало въззивния съд да изпрати молбата заедно с делото на Софийски районен съд. С разпореждане № 105311 от 30.04.19, по НЧХД № 16878/13, Софийски районен съд е приел, че не е компетентен да се произнесе, поради което е прекратил съдебното производство и е повдигнал спор за подсъдност със Софийски градски съд, като е изпратил делото за произнасяне на настоящата инстанция, на основание чл. 44, ал. 1 НПК. ВКС намери, че спорът за подсъдност следва да бъде решен в полза на Софийски градски съд. Съображенията за това са следните: В случаите, в които въззивната инстанция е пропуснала да се произнесе с решението по направените разноски, компетентен да се произнесе е първоинстанционният съд, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК. Когато наказателното производство, образувано по тъжба на пострадалия, е прекратено, разноските винаги остават в тежест на частния тъжител, без значение дали давността е настъпила пред въззивната инстанция и какъв е бил изходът на делото пред първата инстанция. В случая, въззивният съд е пропуснал да се произнесе по въпроса за разноските, откъдето следва, че пропускът може да бъде поправен само чрез произнасяне на първата инстанция, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК. Отделен е въпросът коя от страните следва да понесе разноските по делото, който въпрос се решава в зависимост от изхода на делото, при спазване на правилата по чл. 190, ал. 1 НПК. Ето защо, спорът за подсъдност следва да бъде решен в полза на Софийски градски съд, а делото следва да бъде изпратено за разглеждане на Софийски районен съд, който да се произнесе по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК. Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, ВКС, III НО,