Решение № 1810 от 17.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11372/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД, чрез адв. Коларова, срещу Решение №7538/02.10.2025г. по адм. дело №1010/2024г. на Административен съд - Хасково. С доводи, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуални правила и е необосновано, се иска отмяната му и постановяване на друго, с което се отмени оспорената заповед. Ответникът – Началник РДНСК - Хасково, не депозира писмен отговор на касационната жалба. В съдебно заседание, чрез юриск. Манолова, взима становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол по чл. 215, ал. 7 от ЗУТ съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на „ЕУРО ПЛАНТС“ ЕООД, против Заповед №ДК-02-Х-2/03.09.2024г. на Началника на РДНСК Хасково, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, му е наредено, в качеството на собственик и извършител, да премахне незаконен строеж от „трета категория“: „Земно насипна стена/дига“ (Хидротехническо – хидромелиоративно съоръжение), намиращ се в ПИ 48698.100.8 по КККР на [населено място], община Свиленград (стар № 1000008, м.“Казака“). Решението е валидно, допустимо и правилно. За да стигне до този резултат, въз основа на подробен анализ на доказателствата по делото, в тяхната съвкупност и поотделно, и при кредитиране на приета комплексна СТЕ, неоспорена от страните, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган – Началник РДНСК Хасково, с надлежно делегирани правомощия да издава заповеди по чл.225, ал.1 във вр. с чл.222, ал.1, т.10 от ЗУТ за премахване на незаконни строежи по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ от първа до трета категория включително. Издадена е в изискуемата писмена форма, съдържа всички необходими реквизити, включително правни и фактически основания за издаването й. При издаването й не са допуснати съществени нарушения на административно производствени правила. Същата се позовава на констатации от надлежно съставен и връчен на собственика и извършител на строежа констативен акт по чл.225, ал.3 от ЗУТ за незаконен строеж, който се е възползвал да депозира възраженията си срещу него, което е обсъдено от административния орган. Прието е, че СТЕ потвърждава напълно фактическите констатации по КА, преповторени в оспорената заповед, че процесния строеж е извършен без одобрени строителни книжа и разрешение за строеж, съответно е незаконен, попада в хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и правилно е последвало издаване на акта по чл.225, ал.1 от ЗУТ. Строежът е индивидуализиран в достатъчна степен. По данни на извършителя е приет период на изграждането му 2016-2017г., който СТЕ коригира и съдът възприема, че е от м.09.2020г. до м.04.2025г. С оглед този период не се е налагало нито издателя на заповедта, нито съда да изследват търпимостта на процесния строеж в хипотезите на § 16 от ПЗР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Изведените от административния съд правни изводи напълно кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и са съответни на материалния закон, поради което същото е законосъобразно и обосновано. При постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати процесуални нарушения или неправилно приложение на материалния закон. Съдът е отговорил на всички доводи и възражения на оспорващото дружество, като правилно ги приел за неоснователни. В условията на чл.221, ал.2, изр. второ от АПК, касационният състав споделя напълно изложеното в него и не следва да го преповтаря. Процесната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административно – производствените правила, в изискуемата форма, в съответствие с целта на закона и при правилното му приложение. Заповедта е мотивирана и съобразена с материалния закон. Адресатът ѝ е собственик и извършител на разпоредения за премахване строеж. Описан в заповедта като земно насипна стена/дига, намираща се в ПИ 48698.100.8, същият попада в дефиницията на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, като такъв от трета категория, съгласно разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 3, б. “б“ ЗУТ, съответно за изграждането му са изискуеми одобрен проект и строително разрешение, каквито липсват. Същият е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ат ЗУТ, съответно премахването му е законосъобразната правна последица. Спорният въпрос е бил и е въведен като възражение и в касационната жалба - кога е изграден процесния строеж и приложима ли е за него някоя от хипотезите на § 16 от ПЗР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ. При установен период на изграждане - м.09.2020г. до м.04.2025г., правилно е преценено, че не се дължи изследване на търпимостта му в хипотезите на § 16 от ПЗР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ. Възражението на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила е неоснователно. Не се сочат конкретни аргументи в тази насока. Наведените в касационната жалба доводи се отнасят до обосноваността на съдебния акт и преценката на съда за съответствието му с материалния закон. Предвид изложеното, съдът намира, че по отношение на обжалваното решение възраженията на касатора остават недоказани и неоснователни. Като е отхвърлил оспорването на процесната заповед, съдът е постановил правилно съдебно решение. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,