Определение № 154 от 26.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1211/2019 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Й. С. против определение №17/11.01.2019 г., постановено по гр.д.№ 4805/2018 г., постановено от състав на ВКС, ІІІ гр.отд. С обжалваното определение, състав на ВКС е приел, че подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима и я е оставел без разглеждане. ВКС е приел, че производството по дела по ЗЗДН е двуинстанционно, решението на въззивния съд е окончателно, като определенията, постановени в това производство също не подлежат на касационно обжалване по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.6 ЗЗДН, производствата по дела по този закон са двуинстанционни, като от това следва извод, че постановените по този закон въззивни решения са окончателни и не подлежат на касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.4 ГПК, не подлежат на касационно обжалване определения по дела, по които не подлежат на касационно обжалване и решенията по същите. На това основание правилно и законосъобразно състав на ВКС е приел, че подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима и я е оставил без разглеждане. Определението на състава на ВКС, което е предмет на контрол в настоящото производство не е очевидно неправилно /което не е довод в производството по чл.274, ал.2 ГПК, каквото е настоящото/ и е процесуално допустимо, като останалите съображения касаят актове предходните инстанции и не са предмет на настоящото обжалване. Водим от горното, съставът на ВКС