Решение № 2653 от 25.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13170/2008 г.

Решение № 2653 от 25.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13170/2008 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на Глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от адвокат Иван Йосев от АК Кюстендил, пълномощник на Васил Панчев Маноилов против решение от 29.07.2008 г. на Районен съд Кюстендил по адм. дело № 2303/2006 г. С него се изменя решение № 60-5/10.10.2006 г. на Общинска служба земеделие и гори гр. Кюстендил (сега Общинска служба земеделие) в частта за размера на определеното право на обезщетение на наследниците на Маноил Пенев Чорбаджийски за признато, но невъзстановено право на собственост, като е увеличен от 4198 лева на 7577 лева. Поддържат се доводи за неправилност на решението, тъй като съдът неправилно определил обезщетение с поименни компенсационни бонове вместо със земя каквато е била претенцията и не била отчетена антисоциалната същност на закона, препятстваща възможността за реално обезщетяване. Поддържат се и доводи, че поименните компенсационни бонове не обезщетяват реално със стойността, определена от съда тъй като пазарната им стойност е по ниска от заложеното съотношение лев за бон. При изложените съображения се иска отмяна на решението и постановяване на друго с което бъде определено обезщетение със земя от Общинския поземлен фонд. Ответната страна, Общинска служба земеделие не взема становище по касационната жалба. Участващия представител на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. На всеки етап от обезщетителното производство се постановяват отделни решения от административния орган и всяко влязло в сила решение е основание да продължи процедурата. Обжалваното решение, издадено по реда на чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ може да се обжалва само по отношение на стойността на обезщетението, видът на което е предмет на следващото решение на ОСЗ в производството. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира жалбата за допустима като подадена в законния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред районния съд е било образувано по жалба на касатора против решение на ОСЗ Кюстендил № 60 - 5 от 10.10.2006 г. издадено по реда на чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ и определящо правото на обезщетение със земя и/или поименни компенсационни бонове в общ размер от 4198 лева на наследниците на Маноил Панев Чорбаджийски за признато, но невъзстановено право на собственост върху 16449 кв. м. земеделска земя в землището на с. Таваличево, Община Кюстендил. Възраженията са били за незаконосъобразност на решението, включително и по отношение на стойността на определеното обезщетение в която е част е допустимо производството. Съдът от данните по приложената административна преписка и заключение на съдебно техническа експертиза за стойността на обезщетението е установил, че така както е определено от ОСЗ в размер на 4198 лева е занижено по стойност и я увеличил до размер на 7577 лева, определена от заключението. Жалбата по отношение начина на обезщетяване и други въпроси неотносими към стойността на обезщетението, определена съгласно изискванията на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, последно изменение ДВ бр. 75/12.09.2006 г. съдът не разглеждал, тъй като са извън предмета на контрола за законосъобразност на обжалването решение на ОСЗ. Решението е правилно. В производството по реда на чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ ОСЗ постановява решение за определяне на правото на обезщетение на собствениците по реда на чл. 10б, 10в, и 35 от ЗСПЗЗ в което се посочва стойността на обезщетението. Решението се съобщава на заинтересованите и подлежи на обжалване по отношение стойността на дължимото обезщетение. Това решение, след влизането му в сила е основание за издаване на следващото по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ, с което се определя начина на обезщетяване и ако е със земя, се издава и решение по чл. 27а, от ППЗСПЗЗ за определяне на конкретното обезщетение. В случая се обжалва решение, издадено по реда на чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ с което се признава правото на обезщетение и се определя стойността му. С това решение се определя само стойност без да се определя дали това обезщетение ще бъде извършено със земя изцяло или с поименни компенсационни бонове, или смесено, което ще се извърши с последващото решение по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ. В случая спорен предмет пред съда може да бъде само решението на ОСЗ в частта за определяне размера на обезщетението, което съдът е увеличил с обжалваното решение от 4198 лева на 7577 лева и с което претенцията на жалбоподателя е удовлетворена. Въпросите поставени от него извън размера на това обезщетение са неотносими към проверката за законосъобразност на решението на ОСЗ, както правилно е приел и районния съд. В касационната жалба отново се поддържат искания за определяне на обезщетение вместо с поименни компенсационни бонове, реално, с равностойна земя от ОПФ. Такава претенция обаче нито е допустима в настоящето производство, нито може да бъде разгледана в друго, преди да влезе в сила решението по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, което ще бъде основание да бъде заявен начина на обезщетяване и определен с решението по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ. Или, претенцията за такова обезщетение е преждевременна както пред съда, така и пред ОСЗ поради което доводи в такъв смисъл не могат да бъдат ценени по отношение правилността на решението на съда. От друга страна, нито съдът в обжалваното решение, нито с решението на ОСЗ се определя начина на обезщетяване, както неправилно счита касаторът, и в този смисъл доводите му са неоснователни. Останалите възражения в касационната жалба са извън касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на решението и не следва да се обсъждат като пороци при проверката за правилността му. Предвид изложеното решението не страда от пороци, съставляващи основания за отмяната му и като правилно ще следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение