Определение № 3187 от 29.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 2293/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Тролейбусен транспорт – Враца“ ЕООД против определение № 2347/28.08.2024 г. по ч.т.д.№ 1305/2024 г. на състав на І т.о. на ВКС, с което е оставена без разглеждане, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. второ ГПК, подадената от жалбоподателя частна жалба против определение № 216/25.03.2024г. по гр.д.№ 612/2023г. на Окръжен съд – Враца, с което е оставена без уважение молбата на същата страна, за изменение - по реда на чл. 248 ГПК – постановеното по делото въззивно решение, в частта му с характер на определение, по отговорността за разноски. Жалбоподателят оспорва преценката на предходния състав, за „търговски характер„ на делото, предвид което, и с оглед цената на иска, съответно – необжалваемост на въззивното решение, на основание чл. 248, ал. 3, пр. второ вр. с чл. 280, ал. 3, т.1, пр.второ ГПК, обжалването е прието за недопустимо. Страната счита, че търговското качество на страните е недостатъчно, само по себе си, да обоснове „търговски спор„, след като същият се основава на деликт / чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД /. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване, на основание чл. 274, ал. 2 вр. с ал.1, т.1 ГПК, съдебен акт. За да се произнесе по правилността на атакуваното определение, настоящият състав съобрази следното: С определение № 216/25.03.2024г. по гр.д.№ 612/2023г. на Окръжен съд – Враца е оставена без уважение молбата на „Тролейбусен транспорт – Враца„ ЕООД, за изменение - по реда на чл. 248 ГПК – постановеното по делото въззивно решение, в частта му с характер на определение, по отговорността за разноски. По подадена от дружеството частна жалба срещу това определение, предходен състав на ВКС е постановил определение за оставянето й без разглеждане, на основание чл. 248, ал.3, т.1, пр. второ ГПК вр. с чл. 274, ал. 2 вр. с чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. второ ГПК – не подлежи на обжалване определението за изменение или допълване на решението на въззивния съд, предвид необжалваемост на последното, с оглед цената на иска – 18 322 лева, под минималния законодателен праг за касационна обжалваемост. Не са изложени аргументи за квалифицирането на делото като „търговско„. Предмет на спора са претенции за обезщетяване на имуществени вреди, причинени на ищеца „Цветина Мездра„ ЕООД при ПТП, настъпило по вина на служител на ответното дружество – „Тролейбусен транспорт – Враца„ ЕООД, квалифицирани по чл. 49 вр. с чл.45 ЗЗД, в размер на 18 322 лева. Частната жалба е основателна. Настоящият състав не споделя търговски характер на делото. Безспорно в практиката на ВКС се приема, че понятието „ търговско дело „ е по-широко от и обхващащо понятието „търговски спор„ и по-широко от понятието „търговска сделка„, както и че може да бъде изведено и при извъндоговорен характер на предявените претенции, но само ако са провокирани от съществуващо или съществувало между страните търговско правоотношение, вкл. по арг. от чл. 365 ГПК, или от търговското качество на страната. / В този смисъл - определения по ч.т.д. № 2276/2016г., 1851/2015г., № 1850/2014г., № 2702/2021г., № 1886/2021г.,т.д.№ 2520/2018г., № 158/23 г. на І т.о., ч.т.д.№ 1305/15г., т.д.№ 697/2012г. на ІІ т.о. ВКС и др. /. Само обстоятелството, че двете страни са търговци, не обуславя търговски характер на делото, тъй като между същите не съществува, нито е съществувала търговска сделка или правоотношение, в директна или косвена причинност с което да са предявените претенции. Субективният критерий по чл. 286 ТЗ е неприложим по аналогични съображения – липса на каквато и да било правна връзка между страните по спора, предпоставена от търговската им дейност, която да би била / вкл. само факта на осъществявана от страната / страните търговска дейност /, от значение за предмета и основанието на предявената претенция. По същество, разглеждането на иска не предпоставя изследването на факти, спрямо които да би било приложимо законодателство, специфично относимо към търговските правоотношения, а търговското качество на страните се явява от значение единствено за правосубектността им по спора. Следователно, чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. второ ГПК не следва да намери приложение и обжалваемостта на въззивния акт предпоставя, на основание чл. 248, ал. 3, пр. второ ГПК, обжалваемост и на атакуваното определение. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение