Определение № 98 от 16.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 339/2020 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба, вх. № 5116677/01.08.2017 г. по регистъра на Софийски районен съд (СРС), подадена от Н. М. Н., чрез процесуален представител адв. М. за отмяна, на основание чл. 303, ал.1, т. т. 1 и 5 ГПК, на влязлото в сила определение № 88980/10.04.2017 г. по гр. д. № 24492/2015 г. (допусната е техническа грешка в петитума при изписване на номера и годината на делото – № 51273/2014 г.) на СРС, I ГО, 46 състав, потвърдено с определение № 6802/22.03.2018 г. по ч. гр. д. № 16711/2017 г. на Софийски градски съд. Предмет на произнасяне от съдилищата е било искане на молителя по реда на чл. 64 ГПК - за възстановяване на срока по чл. 129, ал. 2 ГПК за изпълнение на указанията по разпореждането от 07.12.2015 г. на първостепенния съд за отстраняване на нередовности в сезиращата искова молба, което не е удовлетворено, вкл. и по пътя на инстанционния контрол. Върховният касационен съд, като обсъди по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК наличието на предпоставките за допустимост на подадената молба за отмяна, приема следното: Молбата за отмяна на съдебен акт с очертаните по – горе характеристики е недопустима. Съгласно разрешенията в ППВС № 2/29.09.1977 г. и ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, отмяната не може да се приложи по отношение на всички съдебни актове, а само по отношение на съдебните актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Ето защо отмяната по чл. 307 ГПК е неприложима спрямо съдебни актове, които не отговарят на конкретни характеристики, които свързват правните последици от произнасянето на съда с правния ефект на силата на пресъдено нещо със съдържанието, което тя има по отношение на съдебно решение, с което се разрешава материалноправен спор. В случая определенията на първоинстанционния и въззивния съд, постановени в производство по чл. 64 ГПК съдържат правни разрешения на процесуалноправния въпрос относно наличието на предвидените в чл. 64, ал. 2 ГПК предпоставки за възстановяване на срока за изпълнение на указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК. С посочените съдебни актове не се разрешава материалноправен спор, не се разрешава и спор, който поради разрешение на материалноправни въпроси има последиците на влязло в сила съдебно решение. Затова правните последици от произнасянето на съда по чл. 64 ГПК не притежават правният ефект на силата на пресъдено нещо със съдържанието, което тя има по отношение на съдебно решение, с което се разрешава материалноправен спор. Тези особености на определението по чл. 64 ГПК и потвърждаващото го определение на втората инстанция обуславят тяхната неотносимост към съдебните актове, които подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК. Принципно, не подлежат на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК съдебните определения, защото това са актове по движението на делото и не се ползват със сила на пресъдено нещо. Нещо повече, според задължителните указания по т. 6 от цитираното Тълкувателно решение, не подлежат на отмяна дори преграждащите хода на делото определения, които се ползват със стабилитет (с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска). Определението по чл. 64 ГПК не притежава такива характеристики и на още по-голямо основание следва да се приеме, че не подлежи на проверка по реда на Глава 24 ГПК. То обективира произнасяне от категорията на съдебните актове по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК - в този смисъл са разясненията в ТР № 5 от 12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ВКС, ОСГТК (така Определение № 315 от 8.07.2019 г. по ч. гр. д. № 1486/2019 г. на ВКС, III г. о. и Определение № 7 от 3.01.2019 г. по гр. д. № 4496/2018 г. на ВКС, IV г. о., която практика се споделя изцяло от настоящия състав). Поради изложеното се налага, че подадената молба за отмяна е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство да се прекрати. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,