Определение № 106 от 27.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 863/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. К. К., гр. В. срещу определение № 2407/26.10.2009г., постановено по ч.гр.д. № 1241/2009г. от Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение частна жалба против определение от 13.10.2005г. по гр.д. № 4708/2005г. на Варненския районен съд за издаване на изпълнителен лист на основание чл.237, б.”к” ГПК /отм./. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно и моли за неговата отмяна. Ответникът “Т” ЕАД оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, констатира, че подадената частна жалба е недопустима. Производството по гр.д. № 4787/2005г. по описа на Варненския районен съд е образувано по молба за издаване на изпълнителен лист на основание чл.237, б.”к” ГПК /отм./, депозирана на 21.09.2005г. По силата на П. 2, т.9 ГПК /в сила от 01.03.2008г./ производствата по молби за издаване на изпълнителен лист, постъпили до 01.03.2008г., се разглеждат по реда на отменения ГПК. Актовете на съда, постановени по искания за издаване на изпълнителен лист по чл.242 ГПК/отм./, подлежаха на двуинстанционно разглеждане – ТР на ОСГК на ВКС №1/2001г. от 17.07.2001г. Следователно определението на въззивния съд, с което се оставя без уважение частната жалба срещу определение на СРС за издаване на изпълнителен лист, не подлежи на касационно обжалване и подадената частна касационна жалба следва да се остави без разглеждане. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд