Определение № 208 от 25.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1684/2021 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е въз основа на подадени две частни касационни жалби от „Алфа Финанс Холдинг“АД, представлявано от изпълнителния директор К., чрез процесуалния представител К. и от Г. П. и И. П., чрез процесуалния представител адвокат А. против въззивно определение № 502 от 21.07.2020г. по ч.гр.д.№ 204/2020г. на Апелативен съд Бургас, с което е отменено определение № 1031 от 9.04.2020г. по гр.д. № 360/2018г. на Окръжен съд Бургас и вместо това е постановено друго, с което е оставена без уважение молбата на „Алфа Финанс Холдинг“АД, с правно основание чл.402 ГПК, за отмяна на допусната в полза на КПКОНПИ с определение № 431 от 8.03.2018г. обезпечителна мярка – запор на 40 420 дружествени дяла от капитала на „Екоагро Серзвисиз“ ЕООД, притежавани от „Лендмарк Холдингс“ ЕАД, чийто капитал е изцяло собственост на „Алфа Финанс Холдинг“АД. Към частните касационни жалби са приложени подробни изложения на основания за допускане на касационно обжалване, изискуеми с оглед препращането по чл.274, ал.3 ГПК. Срещу всяка една от подадените частни жалби е постъпил отговор от представител на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, с които се изразява становище за недопустимост и неоснователност. Настоящият състав на Върховен касационен съд, като съобрази подадените жалби, предмета на спора, изразените становища и съобразно закона, намира подадените частни жалби за недопустими, поради следното: Законът за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /ЗПКОНПИ/ не съдържа специална разпоредба, регламентираща въпроса за отмяната на вече допусната, по реда на чл.116 ЗПКОНПИ, обезпечителна мярка. Същевременно, същият /с чл.115/ препраща - за неуредените в специалния закон въпроси, касаещи обезпеченията – към общите разпоредби на ГПК, или досежно конкретния случай, касаещ отмяна на допуснато обезпечение към чл.402, ал.2, изр.2 ГПК. Съгласно посочената норма, определението на съда за отмяна на обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба пред въззивна инстанция. Според установената практика, това определение не подлежи на обжалване пред касационната инстанция, тъй като обезпечителното производство е двуинстанционно - ТР № 1/21.07.2010г. по т. д. № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС /определенията на съда по обезпечение на иска подлежат на двуинстанционно разглеждане, освен в хипотезата на чл. 396, ал. 2 изр. 3 ГПК /. Определението по чл. 402 ГПК не е от категорията на посочените в чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като не прегражда развитието на висящото производство по делото, по което е постановено; то не попада и сред визираните в чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК такива, доколкото с него не се разрешава материалноправен въпрос, свързан с предмета на производството /в който смисъл са и разясненията, дадени в мотивите на посоченото тълкувателно решение/. С постановяване на въззивния акт е осъществен предвиденият в ГПК въззивен контрол на първоинстанционното определение по чл. 402 ГПК; с което се изчерпва и инстанционният контрол на това определение. В този смисъл са определения с № 64/11.02.20 по ч.гр.д. № 4715/19, ІV г.о ., с № 147/17.03.16 по ч.т.д. № 438/2016г.на II т.о ., с № 137/23.02.2015г. по ч.гр.д. № 7451/2014г.на IV г.о ., с № 36/3.02.2016г. по ч.гр.д. № 59/2016г. на I г.о., с № 75/16.02.2016г. по ч.гр.д. № 6050/2015г. на iv г.о ., определение с № 221/28.03.2013г. по ч.т.д. № 1441/2013г. на II т.о., определение по ч.гр.д.№ 886/2021г.на ІІІ г.о. Мотивиран от горното, състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд