Определение № 226 от 15.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 54/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 11751 /30.12.2022 г. на Н. А. Н. срещу определение № 4439 /22.12.2022 г. по ч.гр.д. № 4652 /2022 г. на Върховния касационен съд, IV г.о., с което е оставена без разглеждане частната жалба с вх. № 8610 /17.11.2022 г. на Н. А. Н. срещу определение № 818 /08.11.2022 г., по възз.ч.гр. дело № 643 /2022 г. на Хасковския окръжен съд и производството по делото е прекратено. За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел следното: С определението на ХОС на основание чл.23, ал.3 ГПК и по изрично искане на Н. А. Н., извършено едновременно с подаването на частната жалба с молба от 31.10.2022 г., делото е изпратено за разглеждане на Харманлийския РС. При така установените обстоятелства съставът на ВКС е приел, че след като с обжалваното определение (№ 817 /08.11.2022 г. на ХОС) е постановен целеният от жалбоподателя процесуален резултат – първоинстанционното дело, образувано по неговата искова молба, да бъде разгледано от Х..РС, то за жалбоподателя не е налице правен интерес от обжалването нито на определението № 471 /21.10.2022 г. на Св.РС ( с което делото е изпратено на ХОС на основание и по реда на чл.23, ал.3 ГПК ), нито на обжалваното определение (№ 818 /08.11.2022 г. на ХОС), с което са оставени без разглеждане частната му жалба срещу определението № 471 /21.10.2022 г. на Св.РС и без уважение молбата му за спиране изпълнението на това определение. ВКС е приел, че това е така, защото с обжалването на тези две определения жалбоподателят-ищец не би постигнал процесуален резултат, различен от вече постановения по делото – исковата му молба да бъде разгледана от Х..РС, каквото е и изричното му искане, направено с негова писмена молбаа от 31.10.2022 г. Отделно от това, в частта му, с която е оставена без уважение молбата за спиране по чл.277 от ГПК, обжалваното определение (№ 818 /08.11.2022 г. на ХОС) нито има преграждащ характер, нито пък обжалването му е изрично предвидено в закона. Настоящият състав намира, че частната жалба е допустима, но неоснователна по съображенията, които е изложил съставът на ВКС в обжалваното определение, които настоящият съдебен състав споделя напълно и към които може да препрати на основание чл.278, ал.4 вр. чл.272 ГПК. Настоящият състав намира за неоснователен довода на частния жалбоподател, че ВКС не е бил компетентен да се произнесе по частната му жалба. Неоснователен е и доводът му, че частната жалба е следвало да бъде разгледана, поради това, че обжалваното определение на ХОС е преграждащо, тъй като, както е посочено по-горе, ВКС я е намерил за недопустима поради липсата на правен интерес от обжалване. Доводът на частния жалбоподател, че определението на ХОС по чл.23, ал.3 ГПК е неправилно и следва да бъде отменено, тъй като той вече си е променил мнението, е неотносим към обжалваното определение на ВКС, с което частната му жалба е оставена без разглеждане по същество (относими са само доводи, които се отнасят до изводите на ВКС за недопустимост на частната му жалба). А в това производство на проверка подлежи единствено законосъобразността на определението на ВКС. Поради което настоящият състав не следва да разглежда този довод. Поради изложеното частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Настоящото частно производство е образувано без частният жалбоподател да е заплатил дължимата държавна такса в размер на 15 лева. Констатацията при образуването на настоящото дело, че частният жалбоподател е освободен от държавна такса е неправилна, защото определението на ХОС № 852 /18.11.2022 г. (л.10 по ч.гр.д. 4652 /2022 на ВКС, IV г.о.) за освобождаването му се отнася само до частната му жалба срещу определение № 818 /08.11.2022 г. на ХОС. ВКС не му е указвал да заплати държавна такса, нито го е освобождавал от заплащане на такава. Поради което Н. А. Н. е останал задължен за тази такса и на основание чл.77 ГПК настоящият състав следва да го осъди да заплати дължимата държавна такса по частната му жалба в размер на 15 лева. Воден от изложеното съдът