Определение № 10245 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10495/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Я. Г. Б. против определение №22844/03.07.2025 г., постановено по адм.д.5847/2025 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определени е неправилно, поради което иска да бъде отменено и да бъде върнато делото за продължаване на съдопроизводствените действия от първата инстанция. Подробни съображения в подкрепа на твърдението и искането са изложени в частната жалба като се акцентира върху отмяна на нормативния акт, въз основа на който са изчислени разходите, които са определени да бъдат възстановени. Не претендира разноски. Ответникът оспорва частната жалба по съображения в писмено изложение. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение №22844/03.07.2025 г., постановено по адм.д.5847/2025 г. по описа на АССГ е оставено без разглеждане жалбата на Я. Г. Б. против Заповед на министъра на отбраната № КВ - 153 от 30.04.2025г., в частта с която е разпоредено да възстанови сумата за направените разходи за издръжка, обучение и квалификация, пропорционално на срока на неизпълнението на договор и е прекратено производството по делото. Съдът е приел, че в оспорената й част, заповедта няма характер на административен акт и не подлежи на обжалване пред административните съдилища. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. С оставената без разглеждане жалба е оспорена Заповед на министъра на отбраната № КВ - 153 от 30.04.2025г., в частта с която е разпоредено лейтенант Я. Б. да възстанови сумата за направените разходи за издръжка, обучение и квалификация, пропорционално на срока на неизпълнението на договор за военна служба. В тази част атакуваната заповед няма характер на властническо волеизявление, което непосредствено да поражда задължения за жалбоподателя или да засяга неговите права, свободи или законни интереси и да подлежи на обжалване по реда на АПК като индивидуален административен акт. В тази част заповедта съдържа указания на имуществените последици от прекратяване на договора за военна служба. Повдигнатият имуществен спор не подлежи на разглеждане по реда на чл. 145 и сл. от АПК. По аргумент от мотивите към т. 6 от Тълкувателно постановление № 2/2014 г. от 19.05.2015 г. на Общото събрание на Гражданска колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, този спор би подлежал на разглеждане по общия исков ред от гражданските съдилища при надлежно сезиране с предявен иск, какъвто в случая липсва, за да възникне задължение за изпращането му по подсъдност. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика в аналогични случаи. Доводите в частната жалба относно правното основание за изчисляване на разходите за издръжка, обучение и квалификация са неотносими към преценката относно допустимост на жалбата и не са в положение да обусловят основание за отмяна на законосъобразното определение на АССГ доколкото са свързани по съществото на гражданскоправен спор относно дължимостта и размера на разходите, какъвто не е повдиган и не подлежи на разглеждане от административните съдилища. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение, намира, че обжалваното определения следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Ответникът не претендира разноски, поради което с оглед изхода на спора, такива не следва да бъдат определяни. Воден от горното, Върховният административен съд, пето отделение