Определение № 9516 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8540/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на С. А. П. от гр. Лом, подадена чрез адв. Савова и адв. Петкова, срещу определение № 570 от 11.05.2026 г., постановено по адм. дело № 199/2026 г. по описа на Административен съд - Монтана, с което е оставена без разглеждане жалбата ѝ срещу писмо рег. № към ТУ № 24-46-(3)/03.04.2026 г. на заместник-кмета на Община Лом и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на определението и се претендира неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът, чрез адв. Аврамова, в писмен отговор, излага становище за недопустимост и неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество – неоснователна. За да постанови оспореното определение Административен съд-Монтана приема, че са налице предпоставките по чл. 159, т. 1 АПК, тъй като липсва годен за оспорване индивидуален административен акт. Определението е мотивирано с това, че жалбоподателката е подала сигнал за незаконно строителство, който не задължава кмета в производството по чл.225а ЗУТ да издаде заповед за премахване на строежа. Определението е правилно. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е писмо, издадено от заместник-кмета на Община Лом, с което е прието, че в самостоятелен обект в сграда с идентификатор 44238.505.1629.1.2 по КККР на гр. Лом, собственост на С. Г., се извършва текущ ремонт и не са налице дейности, които да обосноват квалифициране на извършваното като „незаконно строителство“ по смисъла на чл.225, ал.2 ЗУТЗУТ, в резултат на което административната преписка е прекратена. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че жалбата е недопустима, тъй като липсва годен за оспорване индивидуален административен акт. В ЗУТ липсва правна норма, която да предвижда задължение за компетентния административен орган за произнасяне с акт по сигнал за извършващо се строителство, т.е. органът по чл.225, редп.чл.225а ЗУТ действа служебно. В случая по подаденият от С. П. сигнал е образувано производство и е извършена проверка от нарочно определена комисия, като е установено извършването на текущ ремонт, за който не се изисква издаване на строителни книжа. Следователно в унисон с нормата на чл.225, ал.2 и сл. ЗУТ административният орган е преценил ,че не са налице условията за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж, за което е уведомено лицето, подало сигнала - С. П., която не разполага с активна процесуална легитимация да оспорва актовете на органа по незаконно строителство, тъй като независимо от тяхното естество, те не засягат правната й сфера. Дори и да е издадена заповед по чл. 224а от ЗУТ, съответно по чл. 225а от ЗУТ, този акт не създава задължения за подалото сигнала лице, а само за адресата на разпореждането за спиране на строителството или премахване на незаконен строеж. Евентуално нарушените права на П. при извършване на ремонта подлежат на защита по общия исков ред. Предвид изложеното, съдът правилно намира, че оспореното писмо има само уведомителен характер и няма белезите на индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1-4 АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. С оглед на горното определението се явява правилно и следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,