Определение № 11988 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10872/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от С. С. Д., с адрес в гр. София, чрез процесуален представител, против определение №31120/24.09.2025 г. по адм.дело №9827/2025 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлено искането на пълномощник на С. С. Д. за незабавно прекратяване на фактическо действие - незаконно задържане в сградата на СДВР. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно - материалноправно незаконосъобразно, необосновано, постановено при съществено съдопроизводствено нарушение, иска отмяната му, постановяване на съдебен акт, с който се констатира, че Д. е бил незаконно задържан от 06.30 ч. на 19.09.2025 г до 17.17 ч. на същия ден, както и че АССГ не е осъществил правомощията си по чл.250 АПК и не е наредил преустановяване на фактическото задържане. Ответникът по частна жалба - директорът на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, не взима становище. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от страна, за която определението е неблагоприятно, намира същата за допустима. За да се произнесе по съществото й, съдът взе предвид следното: За да постанови обжалваното определение, АССГ е изложил мотиви, че на 19.09.2025 г. Д. е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство №516/2025 г. по описа на ГДБОП, прокурорска преписка №19842/2025 по описа на СГП, което е образувано на 18.09.2025 г. и е задържан за срок от 72 часа с прокурорско постановление, считано от предявяване на постановлението за привличане в качеството му на обвиняем. Постановлението е предявено на Д., поради което към момента е налице валидно правно основание за задържането му. АССГ е приел, че защитата по чл.250 АПК е неприложима, тъй като действията по фактическото задържане се основават на предявеното постановление за привличане като обвиняем. Преди да се произнесе по посочените в частната жалба оплаквания за неправилност на определението, настоящият съдебен състав следва служебно да провери съгласно чл.236 вр. чл.218, ал.2 АПК валидността и допустимостта на съдебния акт. Определението е валидно, като изготвено в писмена форма и подписано от съдия в АССГ. Определението е недопустимо. Същото е разгледано при участието на ненадлежен ответник - директор на СДВР, въпреки становището на СДВР на л.15, че лицето С. Д. е било задържано по реда на Закона за Министерство на на вътрешните работи на 18.09.2025 г. в сградата на СДВР от служители на сектор 01, отдел 10 при Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" /ГДБОП/, които не са структурно подчинени на директора на СДВР, а на ГДБОП и единствено ползват помещения в сградата на СДВР. Този факт се потвърждава, както от постановлението за привличане в качеството на обвиняем, така и от прокурорското постановление за задържане за 72 часа, от които е видно, че досъдебното производство е по описа на ГДБОП. Видно и от заповедта за задържане на лице за 24 часа, представена пред ВАС, Д. е задържан за 24 часа от полицейски орган при ГДБОП - МВР на 18.09.2025 г. в 06.30 ч. Тоест към момента на подаване на искането по чл.250 АПК от пълномощника на Д. на 19.09.2025 г. в 10.11 ч / видно от електронния подпис/ надлежният ответник не е бил директора на СДВР, а е следвало да бъде длъжностно лице от ГДБОП. Независимо от това съдът не е конституирал и не е уведомявал длъжностно лице от ГДБОП за производството. Налице е и второ основание за недопустимост на постановеното на 24.09.2025 г. определение с характер на разпореждане по чл.253, ал.1 АПК. Видно от частната жалба и представените доказателства, претенцията на Д. е за незаконното фактическо задържане е за периода от края на 24 часовото задържане / 19.09.2025 г. - 6.30 ч./ до задържането на основание прокурорското постановление за задържане от 72 часа, което според текста му е считано от предявяване на постановлението за привличане в качеството на обвиняем, или 17.17 ч. на 19.09.2025 г. / л.21, стр.2 на производството пред ВАС/. На 20.09.2025 г. на Д. е взета мярка за неотклонение "парична гаранция" в размер на 3000 лева, видно от приложения съдебен протокол на л.9 -17 от делото. Съгласно чл.250, ал.1 АПК всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закон. С преустановяването на фактическите действия отпада и правния интерес да се иска прекратяването им, като първоинстанционният съд е длъжен да следи служебно във всеки момент до постановяване на съдебния акт по същество на спора за наличието на правен интерес у сезиралия го и в случай, че същият отпадне, да остави искането без разглеждане и да прекрати производството на основание чл.159, т.4 АПК. В случая към датата на постановяване на оспореното определение - 24.09.2025 г. лицето не е било вече нито фактически задържано, нито задържано на основание цитираното прокурорско постановление за 72 часово задържане, поради което е бил отпаднал правния му интерес да иска прекратяване на задържането. Искането по чл.250 АПК няма характер на установителен иск и в това производство не могат в него да бъдат установявани факти с правно значение за отминал период след прекратяване на фактическото действие, което представлява постигане на целения с искането резултат. Предвид изложеното и на основание чл.236 АПК вр.чл.221, ал.3 АПК определението следва да се обезсили, а производството по делото - да се прекрати. Воден от горното Върховният административен съд, пето отделение