Определение № 4804 от 24.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1066/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. Д. П. срещу решение №6485 от 15.12.2023 г., постановено по в. гр. д. №14265 по описа за 2021 г. на Софийския градски съд, ГО, IV „E“ въззивен състав, с което е потвърдено решение №20188975 от 23.09.2021 г. по гр. д. №48135 по описа за 2020 г. на Софийския районен съд, III ГО, 140-ти състав, в обжалваната част. С тази част са отхвърлени предявените от Т. Д. П. срещу П. И. К., Баки Х. Х., В. В. С.-Д., С. К. Й. и С. Т. С. искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за защита от Дискриминация за установяване на дискриминация спрямо ищеца в качеството му на жалбоподател по преписка № 107/2018 г. по описа на КЗД, изразяваща се в отказ на ответниците да съберат служебно доказателства за лица-сравнители спрямо твърдяното дискриминационно отношение, предмет на разглеждане от състава на КЗД, формиран от ответниците въз основа на признаците „лично положение“ и „обществено положение“, както и за осъждане на ответниците да се въздържат от по-нататъшни нарушения. Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл.281, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи очевидна неправилност и противоречие с практиката на ВКС по въпроса относно задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните. Ответникът по жалбата В. В. С. Д. застъпва становището, че няма предпоставки за допускане на решението на Софийския градски съд до касационно обжалване. Останалите ответници не вземат становище по касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното: С решение № 429 от 1.11.2018 г. по преписка № 107 по описа на Комисията за защита от дискриминация е установено, че кметът на район „Искър“ и началникът на отдел „Правно обслужване и жилищна политика“ на район „Искър“ не са извършили дискриминация по признаците „лично положение“, обществено положение“ и „убеждения“ спрямо Т. Д. П., изразяващо се в образуване на изпълнително дело за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. и налагане на запори и възбрани върху неговото имущество. След като решението на Комисията е било потвърдено с решение № 3160 от 13.05.2019 г. по адм.д. № 12506/2018 г. на II отделение, 25 състав на АССГ, което е оставено в сила с решение № 5999 от 22.5.2020 г. по адм. д. № 12288/2019 г. на ВАС, Т. П. е предявил срещу членовете на състава на Комисията иск пред Софийския районен съд за установяване на дискриминационно отношение спрямо него и за въздържане от по-нататъшни нарушения. Дискриминационното отношение според ищеца се състои в това, че членовете на състава по преписка № 107/2018 г. са отказали служебно да изискат информация за лицата-сравнители/информация за начина, по който общината събира задълженията си от другите длъжници/. Твърдението на ищеца е било, че дискриминацията е извършена по признак „обществено положение“, което той притежава като страна по дело пред Комисията за защита от дискриминация. Софийският районен съд е приел за недоказано по делото ищецът да е бил третиран неравно при постановяване на решението на Комисията по преписка № 107/2018 г. Според първоинстанционния съд не са установени твърдените от ищеца факти, от които да се направи обосновано предположение за неравностойното му третиране при разглеждане на преписката и осъществяване на пряка или непряка дискриминация по посочения от ищеца признак. Ето защо е отхвърлил предявените от касатора искове. Във въззивната си жалба Т. П. е посочил, че първоинстанционният съд е отказал да установи неравното третиране, не е обсъдил дали ответниците са събрали исканата от него информация и не е взел предвид насрещния иск на ответницата С., от който става ясно, че тя се е чувствала тормозена от него. Софийският градски съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 от ГПК. Във връзка с доводите във въззивната жалба е посочил, че ищецът е длъжен да докаже фактите, въз основа на които може основателно да се предположи, че той е жертва на дискриминация. Неизпълнението на възложената му от закона доказателствена тежест е достатъчно основание за отхвърляне на предявената претенция/ в този смисъл-решение № 511 от 27.07.2010 г. по гр. д. № 587/2009 г. на III ГО на ВКС/. Отбелязал е, че по исковете по чл.71 от Закона за защита от дискриминация не е достатъчно да се установи само неблагоприятно третиране на определено лице или лица, а е необходимо да се докаже още, че същото е извършено съзнателно по някой от признаците, очертани в ч.4, ал.1 от закона, като следва да е налице и пряка причинно- следствена връзка между тях. Според въззивния съд в конкретния случай не е било установено наличието на обективно съществуващ недопустим правен резултат спрямо ищеца при упражняване на дейността на ответниците като членове на състава, разглеждащ преписка № 107/2018 г. Ищецът не е доказал наличието на факти, от които може да се направи безспорен извод за наличие на дискриминация по критериите, изложени в чл.4, ал.1 от Закона за защита от дискриминация. Въззивният съд е констатирал освен това, че с писмо изх. № 16-15320 от 29.05.2018 г. на основание чл.56, ал.1, т.2 от Закона за защита от дискриминация докладчикът е изискал писмени становища и доказателства от ответника по жалбата. От така изложеното съдържание на мотивите на въззивния съд не се констатира твърдяната от касатора очевидна неправилност на решението като квалифициран негов порок. Не се установява съдът да е допуснал грубо нарушение на правилата на формалната логика при формулиране на своите фактически и правни изводи, нито да е приложил правна норма противно на нейния смисъл или да се е позовал на несъществуваща правна норма. Ето защо на това основание касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска. По поставения от касатора въпрос също не може да се допусне касационно обжалване. Не всяко неблагоприятно третиране представлява дискриминация, а само онова, което е осъществено поради обективно наличие на защитен признак. Липсата на защитен признак означава, че дори и да има различно, неравно третиране, то не е дискриминация. Законодателят не е дал легално определение на защитения признак „обществено положение“. За разлика от признаците пол, раса, религия, увреждане, възраст, семейно положение, които са присъщи на човека, признакът „обществено положение“ няма еднозначно, изначално прието обективно съдържание. Това предполага доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен същностен белег, който позволява да бъде прилаган еднакво. Качеството на страна в процеса пред Комисията за защита от дискриминация, на което се е позовал ищецът, за да обоснове наличието на дискриминация, не е такъв признак. Спрямо всеки жалбоподател може да бъде извършено процесуално нарушение от Комисията, но след като няма твърдяно и доказано обективно наличие на обществено положение, различно от качеството на страна в процеса, което да е в причинна връзка с това нарушение, не е налице дискриминация. В този смисъл са решаващите мотиви и на въззивния съд, които обуславят неоснователността на предявените искове. Ето защо не е било необходимо да се обсъжда дали Комисията е събрала поисканите от ищеца доказателства. Напълно неотносими към спора са личните отношения между ищеца и ответницата С., чието влошаване според него се установявало от насрещния и иск. Ищецът в молба от 20.10.2020 г. изрично е посочил, че защитеният признак, по който претендира дискриминация, не е лично, а само обществено положение. Освен това за признака „лично положение“ важат също изложените по-горе аргументи/в този смисъл- решение № 225 от 8.01.2013 г. по адм. д. № 11649/2012 г. на VII отделение на ВАС/. По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да се допуска. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение