Определение № 373 от 29.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 594/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Е. П. Д. срещу определение № 50029 от 16.02.2023 г. по т.д. № 211/2022 г. на Върховен касационен съд, II т.о.. Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: С определението, предмет на обжалване, е върната подадената от Е. П. Д. частна жалба вх.№ 510107/21.12.2022 г. За да постанови този резултат, предходният състав е констатирал, че частната жалба е подадена срещу определение №50304/30.11.2022г. по същото дело, с което съставът на Върховен касационен съд е оставил без разглеждане касационната жалба на страната срещу решение на Софийски апелативен съд. Частната жалба с разпореждане от 22.12.2022г. е оставена без движение, като на страната са дадени указания за представяне в едноседмичен срок от съобщението на доказателства за внесена по сметка на съда държавна такса 15 лв. с предупреждение, че при неизпълнение частната жалба ще бъде върната. Констатирано е, че съобщението с указанията е изпратено на адреса на практиката на адв. Д. и връчено на 17.01.2023г. на „сътрудник А. Д.“, който го е приел със задължение да го предаде на адресата, но в дадения му едноседмичен срок частният жалбоподател не е изпълнил указанията, което е обусловило връщане на жалбата. Жалбоподателят поддържа, че горният извод за неизпълнение на указанията е неправилен, представяйки платежно нареждане от 23.01.2023 г. за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв. Аргументира, че по този начин е изпълнил задължението си, съобразно указанията, като единствено липсвало формално уведомяване на съда за горните обстоятелства. Частната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима. Частната жалба е неоснователна. Процесуалният ред на обжалване на определения с частна жалба е регламентиран в глава двадесет и първа от ГПК. Нормата на чл. 275, ал. 2 вр. чл. 261, т. 4 ГПК урежда, че към жалбата се прилага документ за внесена държавна такса, като в случай, че жалбата не отговаря на тези изисквания, съдът съобщава на страната да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности – чл. 275, ал. 2 вр. чл. 262, ал. 1 ГПК. Следователно, прилагането на документ за внесена държавна такса е императивно регламетирано изискване за редовност на частните жалби. Липсата на такъв документ води до нередовност на частната жалба, а неотстраняването й, след надлежно дадените указания в срок е основание за връщане на частната жалба – чл. 275, ал. 2 вр. чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. В този смисъл аргументът на частния жалбоподател за изпълнение на указанията и липсата на формално информиране на съда не кореспондира с процесуалните норми. Същите изискват не просто внасяне на държавната такса по сметка на съда, но и представяне на доказателства за това, с прилагане на документ за внесената такса. Още повече, че в случая страната е уведомена изрично за правните последици от неотстраняване на нередовността, в дадения й срок. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение