Определение № 247 от 26.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3745/2016 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Обжалвано е определение № 2333/ 06.07.2016 г. по ч. гр. д. № 3152/ 2016 г, с което Софийски апелативен съд е оставил без разглеждане по частната жалба на Р. И. С. срещу разпореждането от 17.05.2016 г. по гр. д. № 721/ 2014 г. на Софийския окръжен съд поради недопустим предмет. Разпореждането обжалва Р. С.. Частната жалба е бланкетна, доколкото не съдържа оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Настоящият състав на Върховния касационен съд я намира за допустима. Определението на въззивния съд акт прегражда по-нататъшното развитие на производството по отнесената до него частна жалба (чл. 274, ал. 2, т. 1 ГПК). Частната жалба до настоящата инстанция е подадена от легитимирана страна – жалбоподателят, чието право на частна жалба срещу разпореждането на първата инстанция въззивният съд е отрекъл. Компетентен да я разгледа е Върховият касационен съд – въззивният съд, постановил обжалваното определение, е апелативен (чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК). Спазен е и срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на частната жалба, но тя е неоснователна. Съображенията за това са следните: Частната жалба, която въззивният съд отказва да разгледа по същество, има за предмет разпореждане на първата инстанция, съдържащо указания и срок за изправяне констатирана нередовност на исковата молба (чл. 129, ал. 2, изр. 1, вр. чл. 128, т. 2 ГПК). Разпореждането не прегражда по-нататъшното развитие на първоинстанционното производство, нито законът предвижда да е самостоятелен предмет на инстанционен контрол. Правилна е преценката на въззивния съд, че след като и двете хипотези на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК са изключени, не дължи разглеждането на отнесената до него частна жалба по същество. Обжалваното определение е правилно, а касационната инстанция следва да го потвърди. При тези мотиви, съдът