Решение № 2207 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10071/2009 г.

Решение № 2207 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10071/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. Катя Димова, срещу решение № 942 от 2.06.2009 г. по адм. дело № 1678/2008 г. на Варненския административен съд, първо отделение, V състав, в частта, в която е отменен РА № 030800190 от 14.04.2008 г., издаден от ТД на НАП гр. Варна, касаеща данъчен период 2001 г. и е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за довнасяне над сумата от 6 680,21 лв. и съответните лихви. Касаторът развива съображения само за данъчен период 2001 г., като поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението в тази част, както и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. В обстоятелствената част на касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението само досежно определените задължения за дан. период 2001 г., а в петитума касаторът изрично посочва, че иска да бъде отменено решението на административния съд, в частта, в която за данъчен период 2001 г. е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за довнасяне над сумата от 6 680,21 лв. и съответните лихви. При това следва, че решението на АС-Варна не е обжалвано от Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна в частта, в която за данъчен период 2002 г. е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за сумата над 4 249,12 лв. и съответните лихви. Ответникът - Сеид Ахмед Мехмед, чрез процесуалния си представител адв. Иванов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Подробни съображения развива в писмени бележки представени в с. з. Претендира присъждане на разноски по делото съгласно приложен списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по същество на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отмени процесния РА в частта, касаеща данъчен период 2001 г. и е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за довнасяне над сумата от 6 680,21 лв. и съответните лихви, административният съд е установил следното: В процесния случай е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 4 от АПК и приходният орган е определил данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2001 г. в размер на 140 915,80 лв. За 2001 г. е посочено, че независимо от преминаването по реда на чл. 122 от ДОПК и излагането на мотиви за установените приложими обстоятелства по ал. 2 на същия член, основата за облагане с данъци фактически не е определена по реда на чл. 122 от ДОПК, поради което АС е приел за основателни възраженията на жалбоподателя в тази насока. Отбелязано е, че в това ревизионно производство е недопустимо преобразуването на финансовия резултат по общия ред /по чл. 23 от ЗКПО (отм.), което произлиза именно от целта на производството по чл. 122 от ДОПК. В конкретния случай добросъвестно са анализирани относимите към лицето обстоятелства по чл. 122, ал. 2, т. 1 - 16, но данъчната основа не е определена въз основа на този анализ - не са признати разходи за външни услуги, тъй като контрагентите на ЕТ са неизрядни. Според съда е налице смесване на реда за облагане по чл. 122 от ДОПК с общия ред на облагане по ЗКПО. За определяне на финансовия резултат на ЕТ анализ на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК не е извършван, като ревизиращият орган неправилно е игнорирал събраните в хода на производството писмени доказателства от трети лица - търговци, извършващи през 2001 г. подобна на жалбоподателя дейност. Въз основа на заключението на вещото лице по ССЕ съдът е приел, че задълженото лице правилно е определило данъчната си основа за дейността като ЕТ в годишната данъчна декларация и приложенията към нея. В решението си АС е посочил, че в нарушение на закона органът по приходите е определил данъчната основа за 2001 г. единствено върху дохода на лицето от предприятието на едноличния търговец, като е пренебрегнал установените от него факти при анализа на обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. При съпоставяне на извършените през годината разходи от ДЗЛ, внесените в банкова сметка суми, закупуване на недвижим имот и необходимите средства за живот с наличните в началото на периода спестявания и получените през годината от лицето доходи от продажба на лек автомобил, теглени суми от банкови сметки, доход от ЕТ и доход на съпругата му, първоинстанционният съд е установил, че разходите за годината превишават приходите на лицето със сумата от 40 088,41 лв. Предвид факта, че през ревизирания период лицето е в брак, то приходите и разходите следва да бъдат поделени между двамата съпрузи, поради което съдът е приел, че доходът на лицето за 2001 г. от дейност, различна от дейността му като ЕТ е в размер на 20 044,20 лв. Този приход, заедно с дохода от ЕТ формира данъчна основа в размер на 42 442,20 лв., която следва да бъде намалена с декларираните дължими осигурителни вноски в размер на 6 067 лв. и застраховки в размер на 2 389,92 лв. и данъчната основа, определена по реда на чл. 122 от ДОПК е в размер на 33 985,28 лв., върху която лицето дължи данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 11 281,21 лв., от които начислен и внесен от лицето - 4 601 лв. и дължим за довнасяне - 6 680,21 лв. Съобразно изложеното, съдът е обосновал извода, че като е определил данък в по-висок размер от установения по-горе, приходният орган е постановил незаконосъобразен акт, който в тази му част е отменил. Така постановеното решение в обжалваната част е правилно. В мотивите на обжалваното решение е обсъдена подробно и последователно фактическата страна по спора, направените възражения пред първоинстанционния съд и правилно са формирани изводи за незаконосъобразност на обжалвания РА в частта касаеща данъчен период - 2001 г. Съдът е констатирал, че по делото е безспорно установено от фактическа страна обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, като основният спорен въпрос е относно начина на определяне на данъчната основа за процесния период. Настоящият състав намира за неоснователни възраженията изложени в касационната жалба относно размера на определения вид данъчно задължение - този по ЗОДФЛ, както и че счетоводната печалба не е реален паричен доход. При наличието на РА, издаден на основание чл. 122 и сл. ДОПК, и при неоспорена експертиза, правилно АС е определил размера на данъчното задължение за процесната 2001 г. Касаторът е разполагал с процесуалната възможност да оспори приетата ССЕ при наличие на възражения по отношение на експертното заключение и констатациите в него, но това не е сторено. С оглед горното, следва да бъде прието, че решението в обжалваната част не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски по делото, а на ответника следва да бъдат присъдени разноски за адвокат в доказания размер договорено и платено адвокатско възнаграждение - 4800 лв., съгласно фактура № 0000000061/14.01.2010 г., издадена от "Адвокатско дружество Неделчев, Филипова, Иванов". Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд - I А отделение,