Определение № 2107 от 04.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2031/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. А. Ю. и Ф. О. Ю., чрез адв. Чавдаров като процесуален представител, против определение № 4769 от 11.12.2024 г., постановено по адм. дело № 1148/2024 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. Излагат се доводи за неговата неправилност, като се оспорва изводът на съда за недопустимост на жалбата срещу заповедта за заличаването им като страни в образуваното и висящо пред административния орган производство за премахване на строеж "дървена ограда". Иска се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - кметът на община Велинград не изразява становище. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд - Пазарджик оставя без разглеждане жалбата на частните жалбоподатели против заповед № 1469/12.09.2024 г. на кмета на община Велинград като недопустима и прекратява производството по делото на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 АПК. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта, с която жалбоподателите са заличени като страни в рамките на висящо административно производство, не притежава белезите на индивидуален административен акт, който да е годен предмет на съдебен контрол, тъй като с нея не се засягат техните права и законни интереси, както и те не разполагат с правен интерес от оспорването й. Според съда производството, инициирано служебно от административния орган не е приключило с краен акт, който единствено би подлежал на оспорване. Посочва, че едва след издаването на такъв по чл. 195 във вр. с чл. 196 ЗУТ или по чл. 225а ЗУТ, жалбоподателите ще имат възможност да обосноват правния си интерес от оспорването му с оглед наведените от тях твърдения, че са собственици и/или извършители на строежа - дървена ограда, както и на имота, в който той е изпълнен. Определението е правилно. Пред административния съд е оспорена заповед № 1469/12.09.2024 г. на кмета на община Велинград, с която в служебно започнато производство със заповед № 794/28.05.2024 г. за дървена ограда, попадаща в територията на улица с о.т. 513 - 514 - 516, кв. 65 по плана на [населено място], като страни са заличени жалбоподателите, наред с други лица. Видно от съдържанието на оспорената заповед производството по чл. 195 във вр. с чл. 196 ЗУТ е инициирано служебно от административния орган във връзка с постъпило писмо от кмета на кметство Драгиново. Прието е, че лицата неправилно са конституирани като страни в административното производство, тъй като възраженията им не кореспондират със събраните документи за собственост, приложени към преписката, а собственик на имота, в който е изпълнена оградата, е община Велинград предвид естеството и неговото предназначение за трайно задоволяване на обществени потребности и за всеобщо ползване, предопределящо публичния му характер. При издаването на заповеди по чл. 195 във вр. с чл. 196 ЗУТ кметът на съответната община действа служебно, при наличието на визираните от закона предпоставки. Негова е преценката дали да приеме подадените възражения срещу изготвено в образуваното административно производство протоколно решение на комисията по чл. 196, ал. 1 ЗУТ, както и дали да издаде или не заповед за премахването на строеж, попадащ в някоя от предвидените в разпоредбата хипотези. Оспорената заповед на кмета на община Велинград за заличаване на жалбоподателите като страни в административното производство не представлява индивидуален административен акт по чл. 214, т. 1-3 ЗУТ, подлежащ на оспорване пред съда. С такъв характер е заповедта по чл. 195, ал. 5 ЗУТ, с която процедурата приключва. В случая оспорената заповед е издадена в хода на висящото административно производството и на този етап от развитието му с нея не се засягат негативно права и законни интереси, нито се създават задължения за жалбоподателите. По аргумент от чл. 56, ал. 1 АПК актът за прекратяване на производството подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV, ако то е инициирано по искане на страна за издаване на индивидуалния административен акт. Доколкото в случая производството протича служебно, то за прекратяването на формално придобитото качество на заинтересовани лица в него не е предвиден съдебен контрол. Твърденията на жалбоподателите, основани на собствеността им по отношение на дървената ограда, предмет на висящата процедура, не обосновава различен извод. Тези възражения са относими към преценката за наличие на правен интерес от оспорването при евентуално обжалване от тяхна страна на заповедта по чл. 195, ал. 5 ЗУТ, каквато в случая липсва. Ето защо, като приема, че оспорената заповед не е годен за съдебен контрол административен акт, поради което и жалбата срещу нея е недопустима на основание чл. 159, т. 1 АПК, съдът прилага правилно закона. Предвид изложеното обжалваното определение като законосъобразно следва да се остави в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение