Решение № 623 от 1.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1744/2009 г.

Решение № 623 от 1.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1744/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от адв. К. Г. Г. от гр. Златоград против решение № 122 от 16.06.09 г. по в. гр. дело № 150/09 г. на С. окръжен съд. С него е отменено решение № 2 от 13.02.09 г., постановено по гр. дело № 16/08 г. на Златоградски районен съд в осъдителната му част и е постановено друго, с което е отхвърлен иска, предявен на същата страна против [заличено наименование на фирма] за сумата 1429 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за защита по съдебни дела, ведно със законната лихва, считано от 6.08.08 г. до окончателното изплащане. В останалата отхвърлителна част първоинстанционното решение е оставено в сила. С определение № 210 от 16.02.10 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за давностния срок, с който се погасява вземането за адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят излага оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила- касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли да бъде отменено и исковете -уважени. Излага съображения, че адвокатското възнаграждение не е за труд, а за заплащане на услуга, и вземането се погасява с общия 5-годишен давностен срок. Ответникът по касационната жалба [заличено наименование на фирма] не заявява становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото, намира следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният иск, квалифициран по чл. 79, ал. 1 вр. с чл. 280 от ЗЗД, за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществена адвокатска защита на [заличено наименование на фирма] по няколко съдебни дела, е погасен по давност. Направен е извод, че по отношение на адвокатското възнаграждение е приложим тригодишният давностен срок, предвиден не само за възнаграждение по трудов договор, но и за възнаграждение за положен труд на друго основание. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато по въпроса за давностния срок, с който се погасява вземането за адвокатско възнаграждение. На този въпрос е даден отговор с решение № 495 от 25.06.10 г. по гр. дело № 1669/09 г. на ВКС, III г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК. В него е прието, че основните характеристики на адвокатската дейност дават основание договорните отношения между адвоката и клиента да се определят като такива по договор за поръчка - чл. 2 ЗА, чл. 24 ЗА и чл. 36 ЗА. Общата давност, с която се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, е петгодишна - чл. 110 ЗЗД. В чл. 111 ЗЗД са установени три случая на по-кратка, тригодишна давност - за вземанията за възнаграждения за труд, за вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор и за вземанията за наем, лихви и други периодични плащания. Вземанията за адвокатско възнаграждение не са вземания за труд, а произтичат от договор за поръчка, поради което за тях е приложима общата петгодишна, а не кратката тригодишна погасителна давност. По основателността на касационната жалба ВКС в настоящия състав намира следното: Касационната жалба е основателна. Въззивният съд неправилно е приел за погасени с тригодишна давност исковете за вземане за адвокатско възнаграждение. Въззивното решение следва да се отмени поради нарушение на материалния закон и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК делото да се реши по същество от ВКС. Установено по делото, че между страните са съществували правоотношения по договор за поръчка, по силата на които ответното дружество е възложило на ищеца К. Г. да извършва за негова сметка правни действия в качеството му на адвокат. По всички дела, предмет на настоящото производство, същият е упълномощен по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗА да представлява дружеството до окончателното им свършване пред всички съдебни инстанции и съответно е налице извършена работа. По част от делата не са уговорени конкретните размери на адвокатските възнаграждения, но съгласно чл. 36, ал. 1 ЗА възнаграждение се дължи и в тези случаи, когато е извършена правна услуга. Относно размера на претенциите за адвокатски възнаграждения по отделните дела настоящият състав намира следното: По п. 4 от исковата молба - по гр. дело № 22/02 г. на РС-Златоград по договор за правна помощ от 29.03.04 г. са уговорени 200 лв адвокатско възнаграждение за адв. Г., от които са изплатени 170 лв; за изготвените 4 бр. частни жалби на основание чл. 11 от Наредба № 1/99 г. му се дължат 80 лв, или общо 110 лв. По п. 5 от исковата молба - по адм. дело № 123/01 г. адв. Г. е получил по договор за правна помощ сумата 50 лв за защита и представителство по делото. Следва да се присъди възнаграждение за изготвяне на касационна жалба, което съгласно чл. 9 от наредбата е в размер на 37.50 лв По останалите претенции въззивният съд правилно е определил размера на дължимите суми съгласно Наредба № 1/99 г., действала през процесния период. Общата стойност на дължимите на адв. Г. адвокатски възнаграждения е в размер на 1419.05 лв, в какъвто размер претенцията е основателна и следва да се уважи, а в останалата част въззивното решение следва да се остави в сила. Правилно въззивният съд е отхвърлил претенцията за присъждане на мораторна лихва върху вземанията. Отправената покана от 17.06.09 г. от ищеца до ответното дружество е за провеждане на преговори за извънсъдебно решаване на спора. Вземанията не са били установени по размер и поканата не съдържа искане за заплащане на конкретни суми по всяко от делата, поради което ответникът не е изпаднал в забава. На ищеца следва да се присъдят и направените разноски по делото съгласно приложения списък по чл. 80 ГПК в размер на 409.81 лв. По изложените съображения, Върховен касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение