Определение № 220 от 16.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 1617/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. С обжалваното определение Софийски апелативен съд по искане на ищеца „Сигма-П“ ООД на основание чл. 248 ГПК е изменил постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските, като е намалил размера на присъдените в полза на ответника „Винтаж-2007“ ЕООД разноски. Оставил е без уважение второто искане на ищеца по чл. 248 ГПК за присъждане на по-висок размер на разноските във въззивното производство. Определението е обжалвано от ищеца с оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със законните последици. Ответникът оспорва частната жалба като неоснователна. За да постанови определението си в обжалваната част, въззивният съд е приел, че не е налице основание за присъждане на разноски в по-висок размер, доколкото присъденият с решението размер като част от общо направените за въззивното производство разноски на ищеца е правилно определен при съобразяване на предмета на въззивното производство. Приел е, че първоинстанционното решение, освен относно произнасянето на първоинстанционния съд по реда на чл. 193 ГПК, е обжалвано от ответника само частично – за сумата над 230987.82 лв. до общо уважения от първоинстанционния съд размер от 440423.38 лв., поради което отговорността за разноските, направени във въззивното производство, следва да бъде определена пропорционално на отхвърлената, респ. уважената част, от тази само част от иска, която е предмет на въззивно обжалване. Определението е правилно. С оглед предмета на въззивното производство разпределението на отговорността за разноски следва да се определи на база тази част от размера на исковете, която е била предмет на въззивното производство, а не база общия предявен размер съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, след като за част от този общ размер решението на първата инстанция не е било обжалвано. С оглед на това частната жалба е неоснователна, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. С тези мотиви съдът