Определение № 20 от 12.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60378/2016 г.

Производство по чл. 278 ГПК. Обжалвано е решение № 72/23.03.2016 на Варненския апелативен съд по т. д. № 731/2015, с което е потвърдено решение № 99/27.05.2015 на Добричкия окръжен съд по т.д. № 181/2014 в частта за разноските. Недоволен от определението е жалбоподателят [фирма], който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение отговаря на фактическата и правна сложност на делото. Ответникът по жалбата [фирма], я оспорва, като счита, че обжалваното определение е правилно, тъй като цената на иска за прогласяване нищожността на ипотека са определя от данъчната оценка на ипотекирания имот, а не от размера на обезпечения кредит. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е за разноски, намира, че то подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на основание чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК. К ато констатира, че е допуснато касационното обжалване на въззивното решение, съдът намира, че следва да се произнесе по частната жалба заедно с решението по същество на касационната жалба. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение