Определение № 433 от 17.09.2026 г. на ВКС по н. д. № 802/2026 г.

Производството пред ВКС е по реда на чл.43, т.3 от НПК за промяна на местната подсъдност за разглеждане на нчхд № 179/2026 г. по описа на Районен съд – Карнобат. Последното е образувано по тъжба на Д. Т. Д. срещу И. П. С. и е било изпратено от ВКС в посочения съд по реда на чл. 43, т.3 НПК след прекратяването му от РС – Бургас, както и след предходно прекратяване по идентичен начин от първоначално сезирания РС - Айтос. Депозирани са отводи на последователно определяните докладчици по делото, които са мотивирани с обстоятелства от категорията на тези по чл.29, ал.2 от НПК (с оглед изразени от тъжителя съмнения в безпристрастността и компетентността на съдиите по други разглеждани от тях дела с негово участие, както и поради инициирана от него проверка в един от случаите чрез сигнал до етична комисия), което би внесло съмнение в безпристрастността им. С разпореждане № 279/27.08.26 г. на съдия при РС- Карнобат производството по делото е прекратено, като е посочено, че това е необходимо поради отводи на всички работещи към момента съдии. Същото е изпратено на ВКС по компетентност за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото, счете, че са налице условията по чл.43, т.3 НПК за промяна на местната подсъдност по следните съображения: Посочената в прекратителното разпореждане на РС – Карнобат невъзможност да се формира състав за разглеждане на делото при направените неподлежащи на контрол самоотводи на всички работещи в него съдии изисква промяна на местната подсъдност. Така би се осигурило правото на страните да получат разглеждане на делото от безпристрастен съд. Налага се определянето на друг, еднакъв по степен съд, като подходящ такъв е Районен съд – Сливен, намиращ се в териториална близост до гр. Карнобат. По изложените съображения и на основание чл.43, т.3 НПК, Върховният касационен съд