Определение № 4545 от 27.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3647/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Директора на Областна дирекция на вътрешните работи – Варна (ОД на МВР – Варна) срещу Определение № 3209/13.03.2026 г. на Административен съд – Варна по адм. дело № 451/2026 г. С обжалваното определение е отменен мълчалив отказ на Директора на ОД на МВР – Варна по искане на Ю. Ф. А. от гр. Долни Чифлик от 27.01.2026 г.; отменен е и изричен отказ на Директора на ОД на МВР – Варна по искане на Ю. Ф. А. от гр. Долни Чифлик от 05.02.2026 г., обективиран в писмо рег. № 365000-10159/13.02.2026 г.; административната преписка е върната на Директора на ОД на МВР – Варна за възобновяване на производството по издавана на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0819-000889/18.08.2025 г. (ЗПАМ) на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна и са присъдени разноски по делото. Частният жалбоподател счита определението за неправилно, поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Счита, че Административен съд – Варна неправилно е преценил, че е налице ново обстоятелство по смисъла на чл. 99, т.2 АПК. Обосновава, че няма необходимост от възобновяване на производството по издаване на ЗПАМ, а и последната е издадена при достатъчно изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на закона. Иска определението да бъде отменено, а по същество първоначалната жалба отхвърлена като недоказана и неоснователна. Ответникът – Ю. Ф. А. от гр. Долни чифлик, обл. Варна чрез адв. П. Тодорова изразява становище за неоснователност на частната жалба и иска обжалваното определение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Частната жалба е недопустима за разглеждане. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд – Варна са били мълчалив и изричен отказ за възобновяване на производството по издаване на ЗПАМ № 25-0819-000889/18.08.2025 г. на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна по реда на чл. 99 АПК. Съгласно чл. 103, ал.3 АПК „Отказът да се допусне възобновяване може да се оспорва по реда на глава десета, раздел IV“. Глава десета от АПК е посветена на производствата по оспорване на административни актове пред съд, а раздел IV на обжалването на отказа за разглеждане на искане за издаване на административен акт. В случая Директорът на ОД на МВР – Варна е бил сезиран с искане за възобновяване по реда на чл. 99 и сл. АПК на производството по издаване на ЗПАМ по Закона за движението по пътищата, а той първо мълчаливо, а след това изрично отказва възобновяване на производството. Съдът правилно развива производството по реда на глава десета, раздел ІV - чл. 197 – 201 АПК съгласно изричната разпоредба на чл.103, ал. 3 АПК, което приключва с обжалваното Определение № 3209/13.03.2026 г. по адм. дело №451/2026. С последното на основание чл. 200, ал.1 АПК Административен съд –Врана отменя мълчаливия и изричния отказа за възобновяване на производството по издаване на ЗПАМ Съгласно чл. 200, ал. 1 АПК по жалбата срещу изричния отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт, съдът се произнася с определение, с което я отхвърля или отменя отказа и изпраща преписката на органа за решаване на искането по същество. Съгласно чл. 200, ал. 2 АПК определението, с което съдът се произнася по законосъобразността на изричния отказ да разгледа едно искане по същество, подлежи на обжалване, но само от страните, участващи в административното производство. Страните, участващи в административното производство, съгласно чл. 27, ал. 1 АПК, са заявителят, привлечените и встъпилите заинтересовани граждани или организации. Сезираният с искането орган не е страна, а решаващ орган в административното производство. Той по закон има правомощието да разреши съответното искане, с което е сезиран. Директорът на ОД на МВР – Варна има властта съгласно чл. 99 АПК да се произнесе по искането за възобновяване на производството по издаване на конкретната ЗПАМ като я отмени или измени, ако е налице соченото основание в искането. Следователно Директорът на ОД на МВР – Варна безспорно извършва дейността си като решаващ орган, а не като страна в административното производство по издаване на административния акт. Налага се извода, че настоящият частен жалбоподател – Директорът на ОД на МВР – Врана е административният орган, натоварен с правомощието да се произнесе по съществото на искането, с което е сезиран, а не е страна в административното производство и следователно не е активно легитимиран да подаде жалба съгласно изричната разпоредба на чл. 200, ал.2 АПК. Тълкувайки разпоредбата на чл. 200 АПК (виж ТР № 2/24.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 10/2019 г. ОСС I и II колегии) Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд установява съдържанието на правната норма в смисъл, че не е допустимо обжалването на определението по чл. 200, ал. 1 АПК от административния орган, издател на акта. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Задължителни са и за всички физически и юридически лица, участници в административните производства. Инстанционен контрол за законосъобразността на съдебния акт, постановен в производство по реда на чл. 197 и сл. АПК, може да бъде направен само ако съдът е сезиран с жалба от страна, на която законът е предоставил право на обжалване. Член 200, ал. 2 АПК изрично определя правните субекти, които са носители на правото на обжалване на съдебния акт по чл. 200, ал. 1 АПК. Между тях не е административният орган, тъй като той не е страна в административното производство, а решаващ орган. По изложените съображения частната жалба, поставила начало на настоящото производство следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Предвид изхода на спора, на ответника се дължат разноски в размер на 250 € за възнаграждение за адвокат съгласно представен договор за правна защита и съдействие. Разноските се присъждат по списък и доказателства за реалното им извършване, представени ведно с писмения отговор по частната жалба. Водим от изложеното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 200, ал.2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,