Определение № 30 от 25.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 2999/2017 г.

Производството е по реда на чл.307 ал.1 вр. чл.303 ал.1 т.1 ГПК, образувано по молба от [фирма] за отмяна на решение № 299/11.10.2016 г. по гр.д. № 283/2016 г. на Пловдивски апелативен съд, 3 гр. състав, с което е потвърдено решение № 59/02.02.2016 г. по т.д. № 706/2014 г. на Пловдивски окръжен съд. Молбата е подадена в срока по чл.305 ал.1 т.1 ГПК от заинтересована легитимирана страна, съдържа твърдения с оглед въведеното основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 ГПК, съдържанието й е съобразено с изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. Преписи от молбата са връчени на ответните страни в производството – [фирма] и К. Г. З., които в писмени отговори я оспорват като неоснователна. Молбата за отмяна е допустима, а дали соченото ново обстоятелство и свързаното с него доказателство – решение № 194/19.06.2017 г. по в.н.а.х.д. № 682/2017 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 220/08.02.2017 г. по а.н.д. № 8327/2016 г. на Пловдивски районен съд е ново по смисъла на чл.303 ал.1 т. 1 ГПК е въпрос по основателността на молбата за отмяна, а не по нейната допустимост. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Първо търговско отделение, на основание чл.307 ал.1 ГПК: