Определение № 11692 от 19.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10778/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от П. Н. И., с адрес в гр. Димово, чрез процесуален представител, срещу определение №952/16.09.2025 г. по адм.дело №264/2025 г. на Административен съд - Видин, с което е оставена без разглеждане жалбата му против мълчалив отказ на председателя на "Сдружение на ловците и риболовците - ЛРД "Сокол" Белоградчик и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, иска отмяната му, отмяна на мълчаливия отказ и връщане на преписката за произнасяне по заявлението. Ответникът по частна жалба - председателят на Управителния съвет на "Сдружение на ловците и риболовците - ЛРД "Сокол", гр. Белоградчик, в писмен отговор чрез процесуален представител, иска оставяне на определението в сила и присъждане на разноски за производството пред ВАС. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК от страна, за която определението е неблагоприятно, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното определение, АС е изложил мотиви, че председателят на сдружението е председател на Управителния съвет на сдружението, не е административен орган и не е овластен с властнически правомощия. Приеманите от него решения не са волеизявления с административен характер и не попадат в кръга на актовете по чл.21 АПК. Подадената от жалбоподателя "писмена заявка" в конкретния случай е до адресат, който няма законови правомощия за издаване на исканото разрешително. Предвид изложеното не е налице индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, поради което жалбата е недопустима на основание чл.159, т.1 АПК. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) български граждани, придобили право на лов, се обединяват в ловна дружина с оглед на общността на техните интереси за стопанисване и опазване на дивеча в един ловностопански район. Нормите на чл. 30, ал. 1 вр. ал. 5 от ЗЛОД регламентират, че лицата по чл. 29, обединени в ловни дружини, учредяват ловно сдружение на територията на едно или повече от едно съседно държавно горско стопанство и/или държавно ловно стопанство с цел осъществяване на дейности, свързани с възпроизводство, стопанисване, опазване и ползване на дивеча, а ловните сдружения са юридически лица, регистрирани при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Съгласно чл. 25, ал. 5 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел решенията на органите на сдружението, които са взети в противоречие със закона, устава или предходно решение на общото събрание, могат да бъдат оспорвани пред общото събрание по искане на заинтересуваните членове на сдружението или на негов орган, отправено в едномесечен срок от узнаването им, но не по-късно от една година от датата на вземане на решението. Решенията на общото събрание подлежат на съдебен контрол относно тяхната законосъобразност и съответствие с устава, като споровете могат да бъдат повдигани пред съда по регистрацията на сдружението от всеки член на сдружението или на негов орган, или от прокурора в едномесечен срок от узнаването им, но не по-късно от една година от датата на вземане на решението (чл. 25, ал. 4 и 6 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел). Следователно председателят на управителния съвет на сдружение с нестопанска цел не е административен орган, същият не е овластен с властнически правомощия и отношенията му с членовете на сдружението не са такива на власт и подчинение. Нито ЗЛОД, нито правилникът за приложението му овластяват председателя на управителния съвет с административни правомощия. Ето защо и издаваните от него актове нямат белезите на административни актове. Основателни са и доводите в отговора на частната жалба, че съгласно чл.90, ал.3 от Правилника за прилагане на ЗЛОД, разрешителното за лов по чл.57 ЗЛОД се издава от специалиста по ловно стопанство, а не от председателя на УС на сдружението, както твърди частния жалбоподател. Предвид изложеното обоснован е изводът на АС, че липсва формиран мълчалив отказ приравнен на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК, поради което определението като правилно следва да бъде оставено. С оглед изхода на делото на ответника по частна жалба следва да се присъдят направените разноски за съдебното производство пред ВАС - заплатен по банков път адвокатски хонорар в размер на 1200 лева, заплатени по банков път, платими от частния жалбоподател. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,