Определение № 5439 от 27.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4853/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Д. и Синове“ ЕООД, подадена чрез адвокат Цонев против Разпореждане №728/09.04.2025г., постановено по адм. дело №328/2025г. по описа на Административен съд - София-област, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството срещу Уведомително писмо с изх.№222/17.04.2024г. на мл. експерт „МДТ“ при Община Копривщица и е прекратено производството по делото. В частната жалба се твърди, че на следващия ден след получаване на съобщението от съда за оставяне на жалбата без движение, оспорващият е заплатил определената държава такса и в седмодневния срок е изпратил документа за внесена такса в административния съд. Представят се платежно нареждане от 26.03.2025г., товарителница от 01.04.2025г. и екранни разпечатки за получени съобщения. Искането е разпореждането да се отмени. Ответникът мл. експерт „МДТ“ при Община Копривщица не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта и основателността на частната жалба намира, че същата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество – основателна, по следните съображения: Производството пред Административен съд – София-област е образувано по жалба на „Д. и Синове“ ЕООД против Уведомително писмо с изх.№222/17.04.2024г. на мл. експерт „МДТ“ при Община Копривщица. С разпореждане на съда от 18.03.2025 г. жалбата е оставена без движение, като на жалбоподателя е указано, че в 7-дневен срок от получаване на съобщението следва внесе по сметка на съда държавна такса в размер на 50 лева и да представи копие от документа в деловодството на съда. Разпореждането е съобщено чрез адв. Цонев на 25.03.2025г. Видно от приложеното към частната жалба платежно нареждане, дължимата държавна такса е била внесена от оспорващото дружество на 26.03.2025г. От представената с частната жалба товарителница се установява, че на 01.04.2025г. (в 7-дневния срок за изпълнение на указанията на съда) документа за внесена държавна такса е бил изпратен чрез куриер до Административен съд – София-област и получен в съда на 09.04.2025г. (датата на постановяване на обжалваното разпореждане). Съгласно чл. 62, ал. 2, изр. първо ГПК във вр. чл. 144 АПК " Срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата или в електронна форма.". Следователно, с изпращане на платежното нареждане чрез куриер, оспорващият е изпълнил дадените от съда указания за представяне на платежния документ за внесена държавна такса в указания 7-дневен срок от съобщението. Предвид изложеното и с оглед представените пред касационната инстанция писмени доказателства, настоящият състав счита, че в случая не са били налице предпоставките по чл. 158, ал. 3 АПК, поради което разпореждането следва да бъде отменено, а делото – върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение