Определение № 12909 от 27.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10997/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. С. К., подадена чрез процесуалния ѝ представител адв. С. Гогов, против разпореждане № 20099 от 16.10.2024 г. по адм. дело № 872/2024 г. на Административен съд – София-град, с което е върната подадената от К. касационна жалба с вх. № 23682 от 29.07.2024 г. против решение № 8976 от 18.06.2024 г., постановено по същото дело. Жалбоподателката поддържа, че разпореждането е неправилно, тъй като указанията на съда за внасяне на държавна такса за образуване на касационно производство са изпълнени и сумата е постъпила по сметка на Върховния административен съд. Моли разпореждането да бъде отменено. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: С разпореждане № 13527 от 01.08.2024 г., постановено по делото, съставът на Административен съд София- град оставя без движение касационните жалби на Л. П. К. и М. С. К. против решение № 8976 от 18.06.2024 г., постановено по адм. дело № 872/2024 г. на Административен съд – София-град, като указва на жалбоподателките в 7–дневен срок от съобщението всяка от тях да внесе по 70.00 лв. държавна такса по сметка на Върховния административен съд, като същия срок представят документ, удостоверяващ плащането, както и да представят пълномощно за процесуално представителство на адв. Гогов. Жалбоподателките са предупредени, че при неизпълнение на указанията, касационните им жалби ще бъдат върнати. В указания срок адв. Гогов изпълнява указанията по отношение жалбоподателката Л. К., а за жалбоподателката М. К. представя пълномощно, но не и документ за внесена държавна такса (към молбата от 29.08.2024г. такъв не е представен). С разпореждания от 30.08.2024г. и от 30.09.2024 г., връчено на 08.10.2024 г., административният съд предоставя на жалбоподателката М. К. нов 7-дневен срок, в който да представи доказателства за внасяне на държавна такса в размер на 70.00 лв. по сметка на ВАС, с изрични указания, че при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната. Въпреки това документ, установяващ внасяне на таксата не е представен в указания срок. (Копие от квитанция, установяваща внасяне на държавната такса на 28.08.2024г., е представено с частната жалба.) Поради това административният съд приема, че указанията не са изпълнени и нередовностите на касационната жалба не са отстранени и на основание чл. 213а, ал. 1, изр. 2 АПК с разпореждането, предмет на обжалване, връща касационната жалба на М. К. против решение № 8976 от 18.06.2024 г., постановено по адм. дело № 872/2024 г. на Административен съд София-град. При тези факти Върховният административен съд, състав на второ отделение, стигна до следните изводи: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230, ал. 1 от АПК от страна, за която оспореното разпореждане е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд правилно приема, че предпоставките на чл. 213а, ал. 1, изр. 2 АПК са изпълнени и подадената от М. К. касационна жалба следва да бъде върната. Законосъобразно е преценено, че констатираните нередовности на касационната жалба против решение № 8976 от 18.06.2024 г., постановено по адм. дело № 872/2024 г. на Административен съд София-град, не са отстранени своевременно. Доказателства за внасяне на дължимата държавна такса не са представени в определения от съда срок, въпреки дадените в този смисъл указания (разпореждания от 01.08.2024 г., 30.08.2024 г. и 30.09.2024 г.). Поради това правилно е преценено, че са налице основанията на чл. 213а, ал. 1 АПК за връщане на касационната жалба. Възражението на частната жалбоподателка, че указанията са изпълнени, тъй като държавната такса е внесена в срок, е неоснователно. Освен задължение за внасяне на държавна такса в указания от съда срок, жалбоподателката е длъжна и да удостовери това, като в същия срок представи по делото съответен документ (арг. чл. 213, т. 3 АПК). В този смисъл на страната са дадени указания, но въпреки това документът, установяващ внасяне на дължимата държавна такса, е представен едва с частната жалба. Срокът за отстраняване на нередовността на касационната жалба е преклузивен, поради което изпълнението на дадените указания - представянето на доказателства за внесена такса след постановяване на оспореното разпореждане, не може да заличи процесуалноправният ефект на пропускането му. С оглед изложеното Върховният административен съд, второ отделение, приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното разпореждане. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,