Определение № 142 от 21.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 1974/2018 г.

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „М-газ“ЕООД срещу определение №1343/25.04.2018г.,постановено по т.д.№2412/2017г. по описа на Софийски апелативен съд по реда на чл.248 от ГПК,с което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Ответникът по частната жалба „Овергаз мрежи“АД заема становище за нейната неоснователност. Върховният касационен съд констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите,поради което я намира за допустима. Разгледана по същество,е неоснователна. Въззивното производство пред Софийски апелативен съд е приключило с решение в полза на „М-газ“ЕООД, който е бил представляван от двама процесуални представители – адв.Е. В. и адв. А. А. - всеки от тях упълномощен да представлява дружеството и извършва самостоятелно за негова сметка процесуални действия във връзка с воденето на делото. Във връзка с така предоставените пълномощия страната е сключила с всеки от адвокатите отделни договори за правна защита и съдействие в производството пред въззивната инстанция, в които е договорила с всеки от тях възнаграждение от по 5000 лв. и на всеки от тях е заплатила по 5000 лв. по банков път,за което са представени съответните преводни нареждания. С постановеното от въззивния съд решение в полза на „М- газ“ЕООД са присъдени разноски за един адвокат в размер на 5000 лв., а молбата на тази страна по реда на чл.248 ГПК съдът да измени решението си в частта за разноските,като му присъди още 5000 лв. е оставена без уважение. За да постанови този резултат съставът на САС се е аргументирал с нормата на чл.78 ал.1 ГПК, според която загубилата делото страна дължи да възстанови на другата страна направени от нея разноски за възнаграждение само на един адвокат.В тази връзка съдът е намерил за ирелевантно,че общо заплатеното възнаграждение за двамата адвокати е в размер,съответстващ на минималния,предвиден в Наредба №1/2004г. размер,тъй като не е открил законова пречка страните помежду си да договарят възнаграждение и под минимално установения с наредбата такъв. Определението на Софийски апелативен съд е правилно. При наличието на императивна правна норма /чл.78 ал.1 ГПК/, постановяваща, че на възмездяване в исковото производство подлежат разноски,направени от страната,спечелила делото, за заплащане на възнаграждение само за един процесуален представител, разширително тълкуване при съобразяване на други разпоредби от по-низш порядък, каквито са тези на Наредба №1/2004г., е недопустимо. Въведеното с чл.1 от последната ограничение в минималния размер на адвокатските възнаграждения, освен че не може да дерогира установеното в процесуалния закон правило за обезвреда при неоснователно воден процес, е приложимо в отношенията между страните, но не обвързва съда при присъждането на понесени разноски да не се слиза под този минимум. В този смисъл не би могло да бъде обосновано задължение на съда да съобразява уговорения между доверителя и адвокатския му пълномощник размер на адвокатското възнаграждение в противовес на повелителната норма на чл.78 ал.1 ГПК. Поради изложеното определението,с което съдът е отказал да уважи молбата за изменение на решението в частта за разноските,като присъди допълнително разноски и за заплатеното за втори адвокатски пълномощник възнаграждение, като правилно, следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение